Ролята на Световната търговска организация е по-важна от всякога

Следващият ръководител на Световната търговска организация (СТО) е изправен пред трудна борба. Докато кандидатите се редят на опашка да заменят Роберто Азеведо, международната институция се сблъсква с фундаментално предизвикателство: импулсът към либерализация чезне в голяма част от света. Опасенията от глобализацията, било то икономически, екологични или свързани със сигурността, се засилиха и държавите се оттеглят от отвореността в търговията. Взаимното недоверие между Китай и САЩ, както и между ЕС и Китай, означава, че всяка по-нататъшна либерализация на търговията вероятно ще е между регионални блокове и коалиции, а не сред всички членове, пише Financial Times в редакционен коментар. 

Този контекст прави СТО още по-жизненоважна. Във време на повишено напрежение светът се нуждае от правила, на които да стъпи и от надежден арбитър за разрешаване на спорове. Многостранните и двустранните споразумения засягат външни за преговорите страни, като СТО предоставя защита. Отделните правителства и търговски блокове проучват как да регулират международната търговия на услуги и данни, включително съгласуват правилата помежду си. Какъвто и консенсус относно минималните стандарти и справедливото отношение да е постигнат, дори извън Женева, където е базирана СТО, той трябва да бъде включен в правилата на организацията.

При толкова много предизвикателства, пред които е изправена международната система за търговия, би било грешка да не се използват наличните инструменти и институции за тяхното разрешаване: международният форум за търговия беше трудно създаден и би било мъчно да се изгради наново. Коронавирусната криза демонстрира стойността на общите споразумения за справедливите взаимоотношения и предотвратяването на пагубни съперничества. Също така доказва ползите от постигането на подобни споразумения относно интелектуалната собственост.

Двамата водещи кандидати да оглавят организацията, Амина Мохамед от Кения и Нгози Оконджо Ивеала от Нигерия, признаха, че има основания за критиките на САЩ по отношение поведението на апелативния орган на СТО, най-висшата й инстанция, въпреки че агресивните действия на Вашингтон са безполезни. През декември отказът на президента Доналд Тръмп да номинира нови съдии в седемчленния орган за разрешаване на спорове го парализира, като замрази произнасянето по всички бъдещи дела и лиши СТО от способността да налага своите правила. Този ход отразяваше дългогодишното раздразнение на САЩ от решенията на организацията и усещането, че е излязла извън мандата си.

Дори ако Тръмп не бъде преизбран през ноември, следващият президент на САЩ вероятно ще запази част от скептицизма му по отношение на мултилатерализма и глобалната търговия. ЕС също стана по-благосклонен към критиките, че апелативният орган на СТО осъществява международно право вместо просто да прилага правилата на организацията. Предвид разширяващите се разногласия по отношение на търговската политика между държавите членки на СТО, организацията не може легитимно да определя правилата от тяхно име. Но предвидимият международен правов търговски ред е от съществено значение. Без някои средства за уреждане на разногласия и изясняване на неяснотите договорите ще бъдат проформа: реформата е единственият път напред.

Проблемите с апелативния орган са само един пример за трудностите, с които се сблъсква организация, която едновременно трябва да бъде форум за преговори и да налага правилата, по този начин пораждайки разногласия. Успешният генерален директор ще трябва да бъде посредниик, който може да изгради надеждни отношения с ЕС, САЩ и Китай, а не експерт по техническите детайли на търговията. В крайна сметка напредъкът в по-нататъшната либерализация на търговията ще зависи повече от желанието на държавите членки, отколкото от СТО, но ръководителят на организацията все още ще има решаваща роля, опитвайки се да ги обедини.