Ще замени ли регионализмът глобализацията?

Основният фокус на стратегическото съперничество между САЩ и Китай в икономическата сфера досега е търговската война, която Доналд Тръмп поведе срещу надигаща се суперсила, която започва да хапе Америка. Не съществува съответстващо търкане на финансовите пазари. В действителност, с включването на повече китайски акции в глобалните индекси, американските инвеститори вливат капитал в Китай чрез инвестициите си в индексни фондове, пише Джон Плендър за Financial Times. 

На фундаментално ниво естеството на връзката между тези две сили е небалансирана. Въпреки намаляващия си дял в световния БВП, САЩ са основният доставчик на доминиращата резервна валута на световните пазари. Тяхната икономика е белязана от нисък растеж на производителността на фона на силно развити финансови пазари.

Китай от своя страна се радва на висок ръст на производителността, докато наваксва, но има недостатъчно развити финансови пазари. Постоянните търговски излишъци допринесоха за огромно натрупване на валутни резерви: по-голямата част е в доларови активи. Това е крехка взаимозависимост.

Икономическият възход на Китай съвпадна с дълъг период на либерализация на международните финансови пазари. Централна тема на книгата е изобилието на глобална ликвидност - брутни потоци от кредит, спестявания и международен капитал, които благоприятстват дълга, инвестициите и трансграничните капиталови потоци. През 2019 г. този свободен фонд от средства се оценяваше на 130 трлн. долара, с две трети по-голям от световния брутен вътрешен продукт. На Китай се падаха близо 36 трлн. долара.

Тази финансова система е на светлинни години от следвоенния модел, при който банките набираха средства от вложители на дребно и отпускаха заеми на физически лица и компании. Днес преобладават пазарите на едро. Основните доставчици на средства са финансови институции и големи компании като Apple или Toyota. Потребителите варират от фирми и банки до хедж фондове и правителства.

Основният източник на средства не са депозитите, а договорите за обратно изкупуване (репа), форма на заем, която трябва да бъде покрита с обезпечение под формата на „безопасни“ активи, като например държавни облигации. Един от основните източници на нестабилност в съвременната финансова система е недостигът на такива сигурни активи.

Преди финансовата криза през 2008 г. инвестиционните банкери се опитаха да разрешат този проблем като измислиха нови безопасни активи, като обезпечените ипотечни задължения. Те се оказаха меко казано несигурни. Скоро след кризата правителствените програми за строги икономии ограничиха предлагането на правителствени задължения, като по този начин повишиха волатилността на пазара и финансовата нестабилност.

Това може би сега се облекчава благодарение на държавите, които бълват ​​безопасни активи, за да финансират фискалната реакция срещу пандемията. Това обаче е малко вероятно да промени твърдението в книгата, че финансовите потоци и рисковото поведението на инвеститорите все повече движат реалната икономика и цените на активите, а не обратното.

А геополитическото напрежение си остава. Хауъл се пита дали дигиталният юан ще се превърне в доминиращия сигурен актив на 21 век. Това изисква богато въображение. Но е правдоподобно неговото заключение, че регионализмът ще замени глобализацията, след като капиталовото съперничество ограничава трансграничната търговия, трансфера на технологии и свободния поток на рисков капитал.

В книгата има много неща, които са приятно противоречиви. Но тя е ненадмината в описанието си на функционирането на съвременната глобална финансова система и взаимовръзката между финансите и реалната икономика. Четивото обаче не е за начинаещи, а за пазарните професионалисти, и то насъщно такова.