Вървим ли към глобализация с китайски характеристики?

Вгледайте се през мъглата и светът след коронавируса придобива различни форми. Някои от границите бяха начертани. Икономическото наследство на пандемията ще включва рязък спад в производството, масови бизнес фалити, по-висока безработица и натрупване на фискални дефицити. Най-богатите нации в света ще станат изведнъж по-бедни и по-задлъжнели. Капитализмът ще придобие нов облик, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Правителствата, които се притекат на помощ на фирмите, вероятно ще изискват да имат по-голяма дума в начина, по който те се управляват. Данъците ще трябва да се повишат. Политиците ще се стремят да поддържат националните шампиони, особено в сектори като фармацевтиката. Проверките по границите ще станат все по-чести, а във вътрешен план държавите могат да запазят правомощията си за наблюдение, които придобиха по време на кризата.

От решенията на политическите лидери зависи дали това ще предизвика трансформация, която се случва веднъж на поколение, трайно променяйки баланса на силите в обществата и преоформяйки отношенията между държавите. Популизмът ще насочи лидерите към размахващият флагове национализъм, предшестващ поредния завой към деглобализация. Инертността ще се превърне в аргумент за оцеляване, с корекции в краищата. Осъзнатият личен интерес трябва да предостави възможност на либералните демокрации да обновят овехтелия социален договор.

Завъртането на колелото на национализма ще накара уплашените общества да се стаят зад границите. Теглейки в обратната посока, смъртоносното незачитане на националнлите граници от Covid-19 подчертава връзката между глобалната взаимозависимост и необходимостта от структури за сътрудничество. Резултатът от това противоборство не е предопределен. Новият пейзаж ще бъде въпрос на политически избор и лидерство.

Предпазлив подход може да се открие в реакцията на богатите демокрации на финансовата криза през 2008 г. Тогава политиците може би научиха два важни урока от срива на световната финансова система и последвалата икономическа рецесия. Капитализмът от рода „всичко върви“ на така наречения Вашингтонски консенсус накара големи сегменти от електората да оттеглят съгласието си за този модел на пазарна икономика. И версия на глобализацията, която до голяма степен послужи за обогатяване на горния 1% за сметка на повечето от останалите, дискредитира аргументите за либерални, открити пазари.

И все пак правителствата отговориха с програми за строги икономии, които национализираха загубите на финансовия сектор и ги прехвърлиха на плещите на всички останали. Банкерите получиха нежно перване през кокалчетата, докато работниците с ниски доходи се сблъскаха със замразяване на заплатите и дълбоки съкращения в социалната система. САЩ тръгнаха по свой път. Правителствата от еврозоната изпаднаха в ожесточени спорове за това как разходите трябва да се споделят между силните и слабите.