Заплахата на ЕС срещу Лондонското Сити става все по-сериозна

Всички знаят, че Европейският съюз (ЕС) всъщност никога не прави нищо. Освен когато прави, като в началото на 90-те години, когато паричният съюз се ускори, или по време на пандемията, когато увеличи силно разходите и взаимния дълг. Може би сме на ръба на друг подобен момент – което може да е добра новина за континента, но не и за Великобритания и Лондонското Сити, пише редакторът на Bloomberg Михир Шарма.

От над десетилетие Брюксел признава, че единният пазар е незавършен, докато капиталовите пазари в региона остават фрагментирани. През 2014 г. тогавашният председател на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер реши, че ЕС трябва да се стреми към „съюз на капиталовите пазари“. Оттогава насам ЕС напредва по обичайния си начин: много шумно и изключително бавно.

Когато финансовите министри от шестте най-големи икономики – Германия, Франция, Нидерландия, Испания, Полша и Италия – се събраха миналата седмица в Берлин, за да определят общ подход към надзора на капиталовите пазари, човек можеше да очаква, че това ще са още празни приказки без реални действия. Шестте странни, известни още като Е6, обаче по същество предупредиха по-малките страни членки на ЕС, че може да бъдат принудени да постигнат споразумение. Аргументът е, че конкурентоспособността на континента в отбраната и икономиката са приоритети от спешно естество в свят, обърнат с главата надолу от американския президент Доналд Тръмп. По-дълбоките, по-суверенни финансови пазари са от съществено значение.

Всичко това е част от засилващ се дебат през последните няколко години за това дали „ядро на Европа“ би могло да се интегрира по-бързо от целия блок. Този подход не е съвсем нов: еврото и Шенгенското пространство за свободно придвижване на граждани започнаха по подобен начин.

Въпреки това интегрирането на финансовия надзор в целия ЕС е малко по-сложно предвид факта, че ще бъдат включени съществуващите агенции, конкретно базирания в Париж Европейски орган за ценни книжа и пазари (ESMA). Политиците ще трябва да се запитат: трябва ли правомощията на ESMA да бъде разширени, увеличени или рационализирани? Ще изисква ли избраната посока промяна на местните закони във всички страни членки? Или би бил достатъчен подходът на „28-мия режим“, при който нова паневропейска регулаторна опция съществува успоредно с 27-те национални режима?

В крайна сметка изборът вероятно ще бъде направен от по-малка група, най-вероятно Е6, вместо да се рискува застой в по-широки преговори. И смятам, пише авторът, че това ще се случи, тъй като, както сме виждали в миналото, блокът се мобилизира в кризисни ситуации – а разбиването на западния алианс от Тръмп безспорно е такава. Когато оцеляването на ЕС е застрашено, достатъчно държави членки ще намерят енергията и политическата воля да избегнат катастрофата.

Тази конкретна криза има две страни: Европа иска да разшири вътрешното производство на оръжия, за да се справи с отдръпването на САЩ и руската агресия; и вярва, че просперитетът ѝ може да бъде запазен в един по-протекционистки свят единствено чрез амбициозна индустриална политика. И двете изискват разходи, с които блокът все още не разполага. Изграждането на инфраструктура и други мащабни проекти ще се нуждаят и от дългосрочно финансиране, което да е под сигурен контрол на ЕС.

Привържениците на т.нар. animal spirits (терминът "аnimal spirits" е използван за първи път от Кейнс и описва инстинктите и емоциите, които оказват влияние върху човешкото поведение, и може да се измерят например в потребителско доверие – бел. Ред.) на капитализма се подиграват на ЕС заради бюрокрацията му и безмилостното разрастване на институциите. Но именно тази тенденция ме кара да мисля, че той може да се справи с историческия момент, пише авторът.

Брюксел трупа власт, преструвайки се, че само установява процедури. На пръв поглед централизацията звучи прекалено смело, прекалено политически. Но след това идва принципно споразумение, постигнато тъй като несъгласните приемат, че на практика то няма да промени много. След това идват бюджети и мандати, нови регулатори и правилници, директори и комисари, които изграждат империи. В крайна сметка това, което започва като техническо решение, се превръща в институционален факт.

Самата ESMA трябваше да бъде просто координатор. С течение на времето тя натрупа значителни надзорни правомощия над регистрите за търговия с финансови деривати, агенциите за кредитен рейтинг и дори клиринговите къщи. Сега тя е предпочитаният инструмент за следващия етап от съюза на капиталовите пазари в Европа.

Именно в това се появява потенциалният проблем за Обединеното кралство. В момента основните членки на ЕС са водени от стремежа към стратегическа автономност, което ще изисква финансова самостоятелност, съобразена с техните планове за отбрана, икономическа сигурност и индустриална политика. Въпреки това голяма част от финансовите потоци на ЕС все още минават през Лондон – град, който ESMA не може да регулира. Това може да стане неустойчиво, когато континентът направи следващата стъпка към интеграция.

Трудно можем да си представим, че нещата ще се променят веднага. Десет години след Brexit финансовата инфраструктура на Лондон остава основният избор за по-голямата част от европейския частен сектор, особено за дългосрочни ценни книжа или такива, които се нуждаят от глобално присъствие. Правната му система и дълбочината на експертния опит – както и силата на десетилетия навици – означават, че Ситито няма да бъде премахнато за една нощ.

Но аз не бих изпитвал самодоволство в дългосрочен план, пише авторът. Днешният бизнес има по-малко значение от утрешните закони. Ако системите на Обединеното кралство и новите правила на Брюксел се разминат и Европа изгради сплотена вътрешна система, конкурентното предимство на Ситито ще отслабне. Континент, който се опитва да намали зависимостта си от американските гаранции за сигурност, руската енергия и китайските вериги за доставки, може да се възползва от по-лесната задача да се отдели от Лондон.

Ако най-големите играчи в Европа смятат, че по-широките им цели зависят от създаването на истински единен капиталов пазар, такъв, който те контролират директно и който е достатъчно дълбок, за да плати за бъдещето им, единственият спор ще бъде кой ще пише правилата. Освен ако Обединеното кралство не предефинира отношенията си с „ядрото на Европа“, Лондон ще трябва да наблюдава този дебат отвън.