Процедурата по свръхдефицит е неизбежна независимо от бюджета за 2026 г.

Процедурата по свръхдефицит срещу България е неизбежна, независимо какъв бюджет ще представи финансовият министър Гълъб Донев до края на юни. Причината за това са сроковете – две седмици след публикуването на доклада, в който на 3 юни беше оповестено, че България е надвишила допустимите нива на дефицит, се отправя формалното предложение за започване на процедурата по прекомерен дефицит срещу България. В началото на юли на срещата на Съвета по финансови и икономически въпроси (т.нар. ЕКОФИН) се взима решението за стартиране на процедура. Това означава, че предвид сроковете и очакването бюджетът за 2026 г. да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание в началото на юли, дори и в него да бъдат заложени всички необходими реформи за свиване на дефицита до 3% от БВП – нещо, което според казаното от финансовия министър в последните дни не изглежда постижимо, няма как да бъде приет преди стартирането на процедурата.

Още повече, че по-рано днес Гълъб Донев обяви от парламентарната трибуна, че бюджетът за 2026 година, който правителството ще предложи, вероятно ще е с дефицит над 3%.

Нужда от реформи – време ли е за данъчна

След като страната официално влезе в процедура по свръхдефицит, тя ще получи препоръки за свиване на разходите. Те нямат задължителен характер – задължително ще бъде обаче постигането на определен максимален ръст на разходите, така че да е възможно финансите на страната да се върнат към стабилността.

От отправените към България препоръки, разписани в рамките на т.нар. Европейски семестър, става ясно, че ЕК вижда възможност за подобряване на приходната част в бюджета – чрез данъчна реформа.

Според ЕК настоящата данъчна система у нас се характеризира със силна зависимост на данъците върху потреблението, а на този фон 10-процентният плосък данък върху всички облагаеми доходи на физическите лица, е сравнително нисък, като има и сериозен дял недекларирани доходи.

Макар да не препоръчва директно замяната на плоския данък с прогресивен – както редовно прави Международният валутен фонд (МВФ) по време на годишната си мисия, ЕК определя 10-процентния данък като „несправедлив“.

От Комисията предлагат въвеждане на необлагаем минимум в комбинация с по-висок плосък данък, увеличаване или премахване на тавана на максималния осигурителен доход или намаляване на зависимостта от трансакциите в брой чрез понижаване на тавана за тези трансакции или предоставяне на стимули за дигитални транзакции. Допълнителни приходи биха могли да бъдат набрани и чрез подобряване на събирането на просрочени задължения. Сред идеите са и промени, свързани с данъците върху недвижимите имоти, транспорта, замърсяването, използването на природни ресурси.

От всички изказвания на настоящото правителство обаче става ясно, че планове за повишаване или промяна на данъци на този етап няма. По време на брифинга си пред журналисти в сряда Гълъб Донев обяви, че в бюджета за 2026 г. ще бъдат заложени и приходни мерки, не само такива за ограничаване на разходната част, но предстои да бъде оповестено какви са те.

Има ли „статистически фокуси“

По-рано днес по време на блиц контрол в парламента финансовият министър обяви, че до процедурата по свръхдефицит се е стигнало след анализ на нетните разходи за 2025 г., в който е открито разминаване между разчетите на Министерството на финансите и на Европейската комисия. Той обясни това с факта, че служебното правителство не е подало до 30 април доклада за състоянието на публичните финанси и тенденциите през 2026 г. 

На 3 юни служебният министър на финансите Георги Клисурски посочи, че кабинетът е изпратил доклада за напредъка по Националния фискално-структурен план към 30 април, но „при избори на 19 април с ясен победител с близо 1,5 милиона избиратели“, служебното правителство не е имало легитимност да изготвя бюджет и бюджетни прогнози.

От парламентарната трибуна Донев опроверга твърдението, че влизането на България в еврозоната е станало с фалшификация на данни. Подобна теза изказа премиерът Румен Радев миналата седмица, заявявайки, че дефицитът за 2025 г. е бил „доста над 3%, както лъжеха, за да постигнат поставената цел за влизане в еврозоната“. Според финансовия министър обаче е имало „счетоводни трикове“. Тезата за „статистическите фокуси“, подпомогнали приемането на България в еврозоната, беше подкрепена и от вицепремиера Атанас Пеканов в интервю пред БНТ.

Според източници на Investor от Брюксел обаче тезата за дефицит, надхвърлящ много отчетените 3,5% от БВП не е състоятелна, защото процедурата, свързана с подаването и обработката на данните от Евростат е много стриктна. Проблемът пред финансите е свързан с прогнозата за нарастване на дефицита и през 2026 г. до над 4%. В доклада на ЕК за България е посочено, че, ако размерът на дефицита за 2025 г. е оценен като „извънреден“, не е такава ситуацията за настоящата година.

През лятото се очаква да бъде готов бюджетът за 2026 г., а този за 2027 г. се очаква през октомври. Според Закона за публичните финанси правителството трябва да го изготви до 31 октомври. Като част от еврозоната обаче България трябва да предостави на ЕК „чернова“ на бъдещия бюджет до 15 октомври и ако Комисията прецени, че страната не влиза в параметрите, препоръчани от Брюксел, може да поиска изготвянето на нов вариант за бюджета.

При всички положения, вече е ясно, че и за 2026 г., и за 2027 г. не е достатъчно правителството да изготви бюджет, който да свива дефицита. От препоръките на ЕК става ясно, че те очакват да видят истински структурни реформи. Фактът, че кабинетът на Румен Радев работи с подкрепата на парламентарно мнозинство, би трябвало да прави задачата решима.