Пеканов: Докладът на ЕК за свръхдефицита ще е за текущото състояние на финансите

Докладът на Европейската комисия (ЕК) за влизането на България в процедура по свръхдефицит ще бъде за държавните финанси през 2026 г., се разбра от думите на вицепремиера Атанас Пеканов пред БНТ.

„България по всяка вероятност утре ще получи една оценка на текущото състояние, както и на това, което заварихме на предишните месеци и години по отношение на фискалната политика на България. А именно – че са правени грешни практики, че е задавана грешна насока на фискалната политика – такава, която не е устойчива в дългосрочен план. Какво се има предвид? Ще ни бъде отправено предупреждение, че по траекторията, по която сме тръгнали тази година, ако тя продължи и не се коригира, ще бъде наложена процедура за свръхдефицит на България през тази година. Това означава, че разходите превишават приходите в бюджета с повече от минус 3% за тази година“, каза Пеканов.

Той уточни, че според последните фискални правила ЕК отправя препоръки и предупреждения и към държавите членки на база на анализ на държавните финанси.

Пеканов посочи, че макар да не е приет все още бюджетът за текущата година, експертите на ЕК анализират постоянно какво правят страните членки. „Утре ще ни кажат, че това, което е правено до момента, не е устойчиво и не е правилно“, посочи Пеканов.

Обявявайки информацията за предстоящия доклад на ЕК премиерът Румен Радев заяви, че на страната ще бъде наложен регулярен мониторинг и „ограничителни мерки с възможни санкции“, защото „по изчисления и реални данни към ЕК дефицитът за миналата година е бил доста над 3%“, а влизането в еврозоната е било с лъжа. Според официалните данни дефицитът за миналата година е бил 3,5%, като според експерти размерът му попада в клаузата за дерогация заради военни разходи и това няма да доведе до процедура по свръхдефицит.

„Статистически фокуси“

Вицепремиерът отдаде проблемите с дефицита на „статистически фокуси“, правени в последните 4 години. „Дефицитът е на всички правителства в последните години. Те са правили различни мерки и са използвали „статистически номера“ – да се отлагат разходи, да се взимат по-рано приходи“, каза Пеканов.

Като пример за неправилни решения той изтъкна решението на Асен Василев като финансов министър да взима предварително дивиденти от държавни дружества, които вместо да бъдат инвестирани от тях през следващата година, са използвани за вдигане на различни видове плащания в държавната администрация.

„С такива „статистически фокуси“ България успяваше да се справя, успяваше да отмества назад това да си плати сметката, и сега за наше голямо съжаление, това пада върху нас и ние ще се справим с този казус“, каза Пеканов.

Той заяви, че служебните кабинети, в които е участвал, не са имали възможност да задават траекторията на публичните финанси, защото не са приемали бюджет, но настоящото мнозинство ще предложи бюджет, който да коригира тези грешки.

Пеканов коментира и твърдението на Румен Радев за влизането на страната в еврозоната. Той заяви, че данните, с които България е приета в еврозоната, не са манипулирани според него, „манипулирано е как ги отчиташ“.

„Това са неща, които не са фалшифицирани, това са статистически фокуси, за да се случат нещата така, както трябва“, каза Пеканов.

Сериозни оптимизации

„Нашата цел е да коригираме този път, който беше поет, а именно – помпане отчасти на потреблението чрез заеми, помпане на дефицита чрез заеми. Това ще се коригира, но без да се засягат социалните плащания“, каза вицепремиерът. Той защити отпадането на Covid добавката за новите пенсионери, гласувано от „Прогресивна България“ във временната бюджетна комисия днес, като посочи, че добавката е временна мярка отпреди 6 години.

Сред мерките, които управляващите ще предприемат, ще бъдат и сериозни оптимизации в държавния апарат.

„Става въпрос за закриване на агенции там, където те нямат възможност и ефективност да изпълняват ролята си, намаляване на щат там, където не е зает“, каза Пеканов. Свиването обаче няма да е „шоково“.

Вицепремиерът коментира и оттеглянето на предложението за повишаване на тавана на дълга, като го нарече „реверанс към опозицията“. Днес в бюджетната комисия трябваше да се гласува повишаване на тавана на дълга до 3,8 млрд. евро, но Асен Василев („Продължаваме промяната“) определи като противоконституционно това предложението да бъде внасяно от депутат, а не от Министерския съвет.