Коронавирусът доказа, че глобализацията не е мъртва

Covid-19 няма да убие глобализацията. Напротив, ще ускори съществуващите тенденции, концентрирайки в 2020 г. трансформацията на трансграничните потоци, която иначе щеше да отнеме години, пише за Financial Times Иън Голдин, професор по глобализация и развитие в Оксфордския университет. 

С онлайн дейностите на хора и компании националните граници стават вече не толкова важни. Виртуалните срещи заместват пътуванията и личните контакти, като по-голямата им ефективност води до по-високи нива на ангажираност.

Тази повишена дигитална свързаност улеснява бързия поток от идеи, най-влиятелното измерение на глобализацията. Научното състезание за побеждаване на Covid-19 и намиране на ваксина насърчи безпрецедентно сътрудничество. Нарасналата глобална ангажираност е видна от големия интерес към коронавируса и разпространението на протестното движение „Животът на чернокожите е важен” на петте континента. Не всички потоци са добри, като разпространението на лоши и фалшиви идеи също се ускорява - от чуждите намеси във вътрешните работи на държавите до антиваксърските страхове, които подкопават борбата срещу пандемията.

Covid-19 също така ще ускори и трансформира финансовите потоци. При повече от 100 страни, които искат спешно финансиране, потоците от МВФ и други международни институции далеч ще надхвърлят предишните ери на трансгранични капиталови движения. Нарастват и вложенията в чуждестранни валути. Пандемията може също да ускори нова вълна от трансгранични сливания и придобивания, включително по-високи темпове на инвестиции във и от растящите пазари на Източна Азия.

Пътуването като цяло бе ограничено от пандемията, но частните пътувания ще се възстановят рязко, щом ваксина или лекарство позволят това, благодарение на отложеното търсене от Китай - най-големият потребител на международни туристически услуги в света. Ръстът на бизнес пътуванията обаче вероятно ще бъде трайно по-нисък, тъй като пандемията разкри предимствата на виртуалните срещи.

Търговията вече намаляваше по причини, които предхождаха и нямат връзка с пандемията. Външните вериги за доставки са изградени върху изнасянето на работа, свързана с повтарящи се задачи, към страни с по-ниска цена на труда.

Но изкуственият интелект, роботиката и 3D принтирането променят модела: автоматизираните процеси изискват машини и квалифицирана работна ръка, които са в по-голямо количество в по-богатите държави. Търсенето на индивидуална персонализация и бърза доставка насърчава производителите да се завърнат у дома. По отношение на услугите, банките, застрахователите и адвокатските кантори качват своите бек-офис операции на сървъри или в облака, вместо да разчитат на отдалечени, трудоемки кол центрове или такива за обработка на данни. Политиката на протекционизъм и национализъм засилва тези тенденции.

Трансформацията на работата се ускорява от пандемията. Машините не се разболяват и не разпространяват вируси. Сега, когато служителите се логват от вкъщи, възниква въпросът защо изобщо трябва да бъдат в офиса. Все по-често ще наблюдаваме глобализация на професионалните услуги. Много основни услуги не могат да се извършват в друга държава. Но банковото дело, правните услуги и дизайнът могат, често на много по-ниска цена.

Източна Азия е главният бенефициент на глобализацията и остава ентусиазиран неин привърженик. Щателните мерки за ограничаване на коронавируса в региона позволиха на икономиките му да се върнат към предпандемичните нива на растеж. Междувременно протекционизмът на САЩ и катастрофалното справяне с болестта ускоряват относителния им упадък. Обединеното кралство е по-малко значимо, отколкото е било векове наред, със сходни самонанесени рани, засилващи процеса. Covid-19 ускори възхода на Източна Азия като център на глобализацията.

Коронавирусът също избистри нашето разбиране за заплахите, които носи глобализацията. Носителите на нейните блага - летищните хъбове, оптичните кабели, глобалните финансови центрове - разпространяват и лошото, от биологични и цифрови вируси до паника на фондовите борси. Само координирани действия могат да се справят с този „(д)ефект на пеперудата“, свързан с глобализацията, тъй като никоя отделна държава не може да спре заплахата. По-глобализираният свят, съчетан с фрагментирани политически системи, ни прави по-уязвими на следващата криза.

Предишният модел на глобализация не беше устойчив и активира системни рискове, включително финансови кризи, климатични промени, нарастващо неравенство и пандемии. Деглобализацията може и да е привлекателен политически лозунг, но би влошила нещата. Светът, особено страните, опустошени от Covid-19, се нуждаят от трансграничен поток на ваксини, чисти технологии, и инвестиции и търговия, които създават добри работни места. Мисленето постарому не е опция. Трябва да удвоим усилията си за създаване на по-здравословна, по-зелена, по-добре регулирана и по-приобщаваща глобализация.