Изместването на снабдителните вериги от Китай ще струва 1 трлн. долара

Чуждестранните компании, които искат да преместят производствените си процеси извън Китай след коронавируса, може да имат разходи за 1 трлн. долара за пет години, показва изследване на Bank of America, цитирано от CNBC.
Но според банката подобен ход вероятно ще бъде от полза за компаниите в дългосрочен план.

Още преди пандемията допитване на BofA сред глобални анализатори установи, че компаниите са се пренасочили от глобализация към по-локализиран подход, когато става дума за снабдителните им вериги. Това се дължеше на множество фактори, които заплашваха мрежата, снабдяваща модерни заводи, включително търговски спорове, притеснения за националната сигурност, климатични промени и ръст на автоматизацията.

Но в новото допитване ръководителят на глобалните изследвания на BofA Кандис Браунинг и нейният екип твърдят, че COVID-19 е катализирал края на преместването на производството през последните десетилетия от САЩ и Европа към Китай.

Докладът показва, че пандемията е нарушила снабдителните вериги на 80% от глобалните сектори, принуждавайки 75% от тях да ускорят съществуващите си планове за връщане на производството у дома.

Около две трети (67%) от участниците в допитването Global Fund Manager на BofA смятат, че локализацията или връщането на снабдителните вериги у дома ще бъде най-видната структурна промяна в света след COVID.

Преместването извън Китай на цялото промишлено производство, предназначено за износ, който не е насочен към китайските потребители, може да струва на фирмите 1 трлн. долара за пет години, прогнозира BofA.

Според анализаторите това вероятно ще намали възвръщаемостта на собствения капитал със 70 базисни пункта и маржовете на свободните парични потоци със 110 базисни пункта, компенсирани от потенциално по-ниска рискова премия. Това означава, че негативните последици ще бъдат „значителни, но не твърде високи“, отбелязват анализаторите.

Възвръщаемостта на собствения капитал и маржовете на паричните потоци са използвани от инвеститорите, за да оценяват рентабилността на компаниите и способността им да извършват ежедневни операции.

За да компенсират по-високите оперативни разходи, свързани с масовото връщане на снабдителните вериги у дома, държавните ръководители и корпоративни мениджъри вероятно ще действат агресивно, очаква екипът на Браунинг.

„Очаква се също държавните ръководители да помогнат чрез данъчни облекчения, нисколихвени заеми и други субсидии предвид съобщенията в тази насока през последно време от САЩ, Япония, ЕС, Индия и Тайван“, се казва в доклада.

На секторно ниво изследователите на BofA смятат, че акциите в строителното инженерство и механиката, автоматизацията на заводите и роботиката, електрическото и електронното оборудване, приложния софтуер и сходни услуги ще се възползват от ускоряването на тенденцията. Същевременно банки в Северна Америка, Европа и Южна Азия може да получат тласък от по-голямата икономическа дейност, която предполагат подобни промени.

Макар че локализацията на производството може да е от полза от икономическа гледна точка, това ще се случи, само ако се основава на избор на компаниите и оценка на ефективността, а не е принудително действие чрез търговски мита или данъчна политика, казва главният икономист на UBS Global Wealth Management Пол Донован.

Според него търговските мита, наложени от администрацията на Тръмп на Китай миналата година, до голяма степен са били абсорбирани под формата на свиване на маржовете на печалбата за американските компании, което след време ще доведе до понижаване на ефективността и по-голям инфлационен натиск.