Инфлацията може да открие пътя към нова ера на глобализация

Днешното ускоряване на инфлацията първоначално беше предизвикано от големи фискални пакети и прекъсвания на веригите за доставки по време на пандемията. Сега със сигурност то ще продължи много по-дълго поради военния конфликт в Украйна и допълнителните смущения във веригите за доставки. Повишаването на цените на храните и горивата вероятно ще предизвика недоволство, протести и дори революции по целия свят. Това означава ли край на глобализацията, вдигайки инфлационните нива още по-високо?

В началото на този век политиците и учените установиха връзка между глобализацията и прехода към ниска инфлация в богатите индустриални страни, след това в азиатските развиващи се пазари и в крайна сметка дори в Латинска Америка, където инфлацията беше начин на живот. Глобалният пазар на труда натисна надолу заплатите в богатите страни, а по-бедните държави искаха монетарна стабилност.

Председателят на Федералния резерв Алън Грийнспан обясни през 2005 г., че глобализацията и иновациите са „съществени елементи на всяка парадигма, способна да обясни събитията от последните 10 години“, или това, което бе наречено Голямата модерация (период на понижена макроикономическа волатилност в САЩ от средата на 80-те до финансовата криза през 2007 г. – бел. прев.) През 2021 г. Джером Пауъл, настоящият председател на Фед, все още се позоваваше на „устойчивите дезинфлационни сили, включително технологии, глобализация и може би демографски фактори“.

Тези сили не са престанали да действат, но за да бъдат впрегнати продуктивно, се изискват ефективни действия от страна на правителствата. Тук историята ни дава урок, пише за Financial Times Харълд Джеймс, професор по история и международни отношения от Принстънския университет.

За да разберете защо бъдещето ни не е непременно толкова мрачно и защо глобализацията може да не приключи поради пандемията или войната в Украйна, погледнете решаващите повратни точки от миналото. Те бяха инфлационни, но тласнаха света към повече, а не по-малко глобализация.

Съвременната глобализация се проявява като два отделни епизода. Първият започва в средата на 19-и век, но бива прекъснат от Първата световна война, след която има отчаян опит да се съживи глобализацията с по-стабилна институционална рамка. Това се провали с Голямата депресия. Глобализацията от ново поколение започна през 70-те години. И двата епизода започват с недостиг и инфлационни скокове.

Антитезата на глобализацията може да се намери в периоди на конфликти и войни, когато икономическото предимство се явява като игра с нулева сума (печалбата за едни е за сметка на загубата за други – бел. прев.), а фискално обусловената инфлация повишава цените. Двете световни войни прекъснаха глобализацията. Сега преживяваме конфликт от 21 век, който може да се разглежда като връщане към ерата на световните войни и Студената война.

И двете модерни глобализации бяха технологично задвижвани и включваха голямо увеличение на производителността в транспорта. Парният двигател отвори континентите и океаните чрез железопътни линии и параходи. Контейнерната индустрия намали разходите за транспортиране на стоки след 70-те години. Но мина много време преди тези иновации да окажат икономическо въздействие. Матю Боултън и Джеймс Уат създават работещи парни машини още през 1770-те. Autocarrier, традиционно смятан за първия контейнеровоз, обаче е пуснат на вода едва през 1931 г.

Беше необходим специфичен набор от обстоятелства, за да се осъзнае трансформиращият характер на иновациите. Това дойде с прекъсването на големите покачвания на цените. Новите технологии биха се изплатили поради условията на недостиг. Внедряването на иновациите зависеше и от избора на политики: премахване на пречките пред търговията, но също и консенсус около стабилна, международно приложима монетарна рамка, било то златният стандарт в края на 19 век или модерното таргетиране на инфлацията от края на 20-и век.

Преди това да се случи, всяка от тези ери видя монетарни и ценови скокове. През 19-и век това възниква като комбинация от нови доставки на злато и банкови иновации. Повече от век по-късно имаше същото движение към инфлация, след това тласък към глобализация, за да се облекчи недостигът, а след това продължително намаляване на инфлацията.

Голямата инфлация от 70-те години на миналия век започна с икономическо прегряване, което насърчи действията на картела ОПЕК. Недостигът и повишаването на цените разрушиха доверието в управлението и това наложи преосмисляне на политиките. Новата визия включваше монетарна стабилизация и префокусиране на правителствата към основните им задачи.

Именно инфлацията помогна за създаването на нова среда за политики в средата на 19-и век и през 70-те години на 20-и век. Тъй като икономическата и политическата цена на инфлацията стана по-очевидна и по-разрушителна, изглеждаше по-привлекателно да се търсят начини за успокояване на инфлационния натиск.

Разбира се, дезинфлационният лек - повече глобализация, както и по-ефективно управление - беше временно неудобен. Но това накара света да се възползва от техническите и географските възможности, някога пренебрегвани или занемарявани. Накратко, има постконфликтно бъдеще, към което можем да гледаме с известна доза надежда.