Не вярвайте на приказките за деглобализация

Когато пандемията от ковид удари и страните по света се бореха да си набавят лични предпазни средства, мнозина написаха некролози за фокусираната върху Китай глобализация. Това изглеждаше логично, като се има предвид икономическият национализъм на Доналд Тръмп и Brexit, и търговската война между САЩ и Китай. Но има малко доказателства, че пандемията е накарала компаниите масово да изоставят Китай или че е предизвикала деглобализация, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School.

Груб измерител за глобализацията е съотношението на световната търговия към стоките. След като се повишаваше значително от 1970 г. до финансовата криза, след това то до голяма степен остана неизменно. Общите търговски баланси не могат да ни дадат подробна информация за веригите на доставки или глобализацията. Но ако компаниите се изтеглят от чужбина и се връщат у дома, може да очакваме търговските баланси да се свият. Търговският дефицит на САЩ достигна рекорд, след като през септември вносът достигна исторически рекорд от 288,5 милиарда долара. Междувременно търговският излишък на Китай надхвърли нивото отпреди пандемията.

Ако компаниите съкращават задграничните си операции, би трябвало да очакваме маршрутите за превоз на дълги разстояния да бъдат по-малко задръстени. Най-натоварената търговска линия в света остава транстихоокеанската, между Азия и Северна Америка. Пристанището в Лос Анджелис отбеляза рекордни обеми през септември.

Преките чуждестранни инвестиции в Китай би трябвало да се свиват, ако компаниите се изтеглят. Но Китай изпревари САЩ като водеща дестинация за нови ПЧИ миналата година. Според данни, публикувани от Министерството на търговията на Китай, действително усвоените ПЧИ в страната са достигнали рекорд през 2020 г. и, въз основа на данни за първите девет месеца на 2021 г., са на път да го надхвърлят тази година.

Деглобализацията би трябвало да е отразена и в капиталовите потоци. Според данни на Института за международни финанси чуждият капитал е напуснал китайските пазари на акции през март 2020 г. като част от по-широк отлив на капитал от развиващите се пазари. Но оттогава китайските дългови и фондови пазари изпитват приток почти всеки месец.     

Твърдите данни не подкрепят говоренето за деглобализация. Вижте анкетите! Според HSBC през септември 6 от 10 компании или разширяват веригите си за доставки в Китай, или планират да направят това през следващата година. Респондентите са от 10 държави (с изключение на Япония, Южна Корея и Тайван) и всички или правят бизнес в Китай, или очакват това. 97% процента от компаниите заявяват, че планират да продължат да инвестират в Китай, като близо една пета целят да инвестират поне 25% от оперативната си печалба там.

Годишният бизнес доклад за Китай на Американската търговска камара в Шанхай установи подобни резултати. 72% от американските производители в Китай нямат планове да изнесат производството си извън страната през следващите три години. От останалите 28 процента нула са премествали производството си в САЩ. Близо 60% от анкетираните са увеличили инвестициите си в Китай тази година.

Защо деглобализацията не се случва? Компаниите вземат решения за производството въз основа на твърди изчисления за печалбата в средносрочен до дългосрочен план. Изграждането на нова инфраструктура за доставки отнема значително време и ресурси. Taiwan Semiconductor Manufacturing, например, изгражда фабрика за полупроводници в Аризона, която няма да заработи преди 2024 г. Повечето вериги за доставки не се преобразуват с натискане на едно копче.

Възможно е тези решения вече да са взети, но да не са обявени. Чуждестранните компании могат да се ангажират със сложни, дълбоки мрежи от доставчици, големи и ефективни пристанища и способна работна сила в Китай. И макар мнозина да започнаха с използването на китайски компоненти за износа си, сега те искат достъп до голяма и бързо растяща икономика. Първоначално производителите на авточасти влязоха в Китай, за да произвеждат за своите вътрешни пазари, но растежът на местния пазар означава, че сега те имат причина да се разширяват, а не да напускат.

Разходите в Китай нарастват, а търговското напрежение със САЩ продължава. И не знаем как ще се развие геополитиката на Пекин. Това, което е по-вероятно от деглобализацията, е развиващата се стратегия „Китай плюс още нещо“: дръжте фабриките в Китай, но хеджирайте залозите си с доставчици другаде. ПЧИ нарастват значително в Тайланд, Виетнам и Малайзия.

Няма съмнение, че веригите за доставки ще се изместят след пандемията. Системата за попълване на запасите just-in-time вероятно ще се промени и Китай може да загуби бизнес. Но глобализацията на производството е твърде добре установена и няма много бизнес смисъл да се обръща.