Рано е да говорим за края на глобализацията

Световната търговия се адаптира криза след криза, а да се търгува днес съвсем не е лесно, пише в анализ ING Think. Но все още е рано да се говори за края на глобализацията, макар че ясно се вижда промяната в начина, по който се извършва търговията днес.

Един от първите фактори, които разтърсиха индустрията, беше Доналд Тръмп. Американският президент (2017 - 2021 година) наложи мита на най-мащабния търговски поток в света - между САЩ и Китай, а после пандемията от коронавируса свърши останалото, прекъсвайки важни вериги на доставките. Днес войната в Украйна е следващото предизвикателство за индустрията.

Все още е рано да се оцени как търговията ще се приспособи към военния конфликт в Украйна, допълват още анализаторите. Според тях тя ще доведе до трайни промени в търговските потоци от Русия към Запада, а Москва ще потърси алтернатива в Азия, Африка и Южна Америка.

Досега данните показват, че търговията се адаптира към всяка криза. Отношенията между САЩ и Китай се влошиха, но и двете страни намериха нови партньори и пазари за своите стоки в Азия. Дори и в условията на пандемия и ограничения заради коронавируса, износът се извършваше, дори и Азия, Европа и САЩ да бяха блокирани. Позитив в случая беше, че икономиките не бяха затворени по едно и също време, което позволи все пак някакви връзки. 

Пандемията донесе и още една промяна - вида на потребяваните стоки. В годините на блокади хората търсеха стоки за дома, електроника и средства за лична защита и хигиена. И търговията и този път успя да се промени, за да отговори на нуждите.

Влияние върху търговските потоци, което трудно може да бъде преодоляно, обаче оказха затворените пристанища и липсващите контейнери, които забавиха и оскъпиха доставките. Това постави въпроса дали глобализираните вериги на доставка не крият прекалено големи рискове и се заговори за връщане на производството у дома. Но въпреки всички сътресения данните не показват, че широко дискутираното явление решоринг е факт. По-скоро има повече доказателства за диверсификация на доставките, пише ING. По този начин търговците могат да бъдат сигурни, че веригите на доставки ще бъдат запазени, защото досега не се е случвало всички основни пазари да бъдат затворени едновременно. 

Действително в САЩ разходите за нови производствени мощности се увеличават през последните години. Става дума основно за ключови продукти - например чипове, или някои суровини, а не за масово "прибиране" на индустрията у дома.

Като цяло преместването на бизнеса зависи много от условията, които получават компаниите на новото място - намаляване на данъци и друга подкрепа от държавата. И почти изцяло зависи от обучената работна сила. Именно липсващата работна ръка винаги е била е една от сериозните спънки пред движението на индустрията.

Не бива да забравяме и потребителите - при поскъпващи стоки и заплати, чийто ръст изостава от инфлацията, нищо не може да убеди хората, че е по-добре да заложат на местното, ако стоките от чужбина са по-евтини. Това бързо ще доведе до обратния процес и връщането на индустрията към местата с по-ниски производствени разходи.

Внимателният анализ на решоринга показва още, че по-скоро става дума не толкова за връщане на производството у дома, а за местенето в "приятелски" държави. Политическият или общественият натиск може да накара компаниите да преместят своята дейност, въпреки по-големите разходи, ако не искат да загубят своята конкурентоспособност. Подобно нещо вече наблюдаваме в Русия - много западни компании се изтеглят от пазара под натиска на потребителите и заплахите за санкции.

Инвестициите в инфраструктура също не говорят за деглобализация, дори напротив - страните от Г-7 се канят да инвестират 600 млрд. долара в отговор на проекта на Китай "Един пояс, един път", или т.нар. "Нов път на коприната". Тези среща ще бъдат влагани в развитието на инфраструктурни проекти в развиващите се държави срещу укрепване на търговските отношения с тези страни.

Високите разходи при транспортирането на стоките са само временно явление, пишат още авторите на анализа. Според техните данни производството на контейнери расте, увеличава се капацитетът на пристанищата и т.н. В същото време обаче и търговските политики на държавите стават по-защитни - санкциите и митата ще стават все по-често използвани мерки. Това вече може да се окаже фактор, който ще увеличи "домашното" производство, а в дългосрочен план и ограничена международна търговия.