Завърналите се от чужбина българи миналата година са повече, отколкото напусналите страната

От чужбина през миналата година са се върнали 40 619 българи, а 13 175 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина. Това сочат данни на Националния статистически институт, оповестени в Проект на отчет за 2022 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.). Проектът е публикуван на Портала за обществени консултации.

Относителният дял на завърналите се от чужбина мъже е 55,5%, а на жените - 44,5%. Сред дошлите да живеят в страната 14% са във възрастовата група 0-14 години, 75,5% са между 15-64 години, а на 65 и повече навършени години са 10,5% от имигрантите.

Най-висок е делът на имигрантите от Турция (23,1 на сто), Германия (12,1 на сто) и Сирия (9 на сто).

На 17 ноември стана известно, че общо 314 285 са българските граждани, които са декларирали, че са пребивавали извън страната за повече от една година в периода 1980-2021 г. и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия период. Най-много са се завърнали от Обединеното кралство - 47 хиляди, или 14,9% сто, следва Германия - 41 хиляди, или 13,1%, Испания - 27 хиляди, или 8,7%, и Гърция - 27 хиляди, или 8,5% от пребивавалите в чужбина. Данните са от Преброяване 2021 и са включени в новия "Статистически справочник "Преброяване 2021", публикуван на сайта на НСИ.

От българите, заминали в чужбина миналата година, 64,3% са мъже. Емигрантите на възраст 0-14 г. са 5,4%, тези на възраст 15-64 години са 69,4%, а на 65 и повече навършени години - 25,2% от всички емигранти. Най-предпочитани от тях дестинации са Германия (24,1%), Турция (20%) и Обединеното кралство (9,3%), пише в проекта на отчет на стратегията.

През миналата година в преселванията между населените места в страната са участвали 102 920 души. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 44,5% са мъже и 55,5% - жени. Преселилите се във възрастовата група 0-14 години са 18,6 на сто, хората на възраст 15-64 години - 62,9 на сто, а тези на 65 и повече години - 18,5 на сто от мигриралите.

Най-голямо териториално движение има по направлението "град - град" (41,1 на сто), следва направлението "село - град" (25,1 на сто) и "град - село" (23,6 на сто). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението "село - село" - 10,1 на сто от мигриралите. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за свое ново местоживеене София (столица) - 17 196. С най-големи относителни дялове в миграционния поток към столицата са от областите София - 13 на сто, и Благоевград - 7,2 на сто. Най-малко преселили се в София са от областите Разград и Силистра - по 0,7 на сто, и Търговище - 0,8 на сто.