fallback

Великобритания отново е в групата на развитите икономики по представяне

Инфлацията спада, докато някои от опасенията за икономическата активност се оказаха неуместни

19:05 | 12.12.23 г.
Автор - снимка
Създател

Допреди няколко месеца някои хора се страхуваха, че Обединеното кралство е икономическо изключение. Базовата инфлация (без храните и енергията – бел. прев.) се движеше близо до 7% през май на годишна база - почти 2 процентни пункта над тази в еврозоната и САЩ към този момент.

Още по-лошо, основният ценови натиск изглежда се ускоряваше, докато активността оставаше понижена, като БВП все още бе под нивото си отпреди пандемията, изоставайки от възстановяването в почти всички други развити страни.

На пръв поглед Обединеното кралство изглежда страдаше от структурно по-висока инфлация. Мнозина обвиниха Brexit или други шокове в предлагането, включително спада в активността на работната сила, докато други посочиха липсата на доверие в паричната политика. На един етап, в началото на юли, финансовите пазари очакваха Английската централна банка (АЦБ) да повиши основния си лихвен процент до около 6,5%, доста над този в САЩ и останалата част от Европа.

Великобритания изглеждаше различно, пише за Financial Times Педер Бек-Фриис, старши вицепрезидент и икономист в гиганта в управлението на активи Pimco.

Имаше основателни причини да погледнем по-навътре. По-малките отворени икономики като Обединеното кралство са по-уязвими към външни шокове и изпитват по-висока волатилност на инфлацията, отколкото по-големите като САЩ. Всъщност други малки отворени икономики, включително Швеция, Австралия и Норвегия, бяха изправени пред подобни високи нива на инфлация.

Въпреки че Brexit може да е бил фактор за ръста на потребителските цени, това вероятно бе еднократна корекция на нивото им, а не трайна инфлация. Таймингът на отварянето след пандемията също имаше значение. Обединеното кралство облекчи ограниченията си по-късно от САЩ, така че инфлацията вероятно ще следва подобна траектория. Кумулативното покачване на основните цени от началото на пандемията в действителност беше еднакво в двете страни.

Най-важното е, че доверието в монетарната политика изглеждаше непокътнато, като средносрочните инфлационни очаквания бяха закотвени около инфлационната цел. Въпреки че комуникацията на АЦБ на моменти изглеждаше гълъбова, действията ѝ бяха конвенционални и ястребови, реагирайки на по-високата инфлация с многократни повишения на основната лихва.

И така към днешния ден, когато Обединеното кралство вече не се откроява. Да започнем с инфлацията. Разбира се, в годишно изражение базовата такава остава по-висока от тази в САЩ и еврозоната. Но следвайки ги, британската инфлация спада рязко, дори повече, отколкото другаде. Анюализираната базова инфлация за последните три месеца (сезонно изгладена) вече е близо до целта.

Същото важи за ръста на заплатите, който остава висок на ниво от 7-8 процента на годишна база, но намалява напоследък, а проучванията сочат още по-рязко забавяне. Анюализираният ръст през последните три месеца (отново сезонно изгладен) в частния сектор е близо до 4 на сто.

Междувременно тревогата за слабото представяне при икономическата активност беше - оказва се - неуместна. БВП бе ревизиран рязко нагоре и сега е почти с 2 процента над нивото си отпреди пандемията, наравно с Франция, Япония и Испания, и дори по-добре, отколкото в Германия. Има въпросителни и относно надеждността на данните за пазара на труда.

Службата за национална статистика (ONS) наскоро спря да публикува проучването си на работната сила поради проблеми с извадката. Но ново експериментално проучване на ONS показва, че нивото на безработица в Обединеното кралство е паднало до 3,5 процента през пролетта. Без съмнение някои по-малки части от британската икономика все още имат трудности, но по-широката картина вече прилича на тази в повечето други развити държави.

Гледайки напред, в нашия базов сценарий очакваме, пише авторът, икономическите перспективи на Обединеното кралство да приличат на тези в останалата част от Европа: като цяло стагниращ растеж, продължаващо нормализиране на инфлацията, което отваря вратата за централната банка да понижи основния си лихвен процент на някакъв етап през следващата година.

Но скорошната пазарна волатилност е добър пример за инвеститорите да погледнат отвъд краткосрочния шум. Доскоро, според очакванията ни, че инфлацията в Обединеното кралство ще се нормализира, ние предпочитахме в нашите глобални портфейли британските държавни облигациите пред американските, тъй като първите носеха около 0,60 процентни пункта повече доходност. Оттогава пазарът се промени рязко, като сега британските ДЦК носят 0,15 процентни пункта по-малко от щатските.

В резултат на това преминахме към по-неутрална позиция по отношение на британските ДЦК от гледна точка на относителна стойност, въпреки че в абсолютен план продължаваме да намираме и двата актива за привлекателни. Дюрацията (най-общо казано средният матуритет – бел. прев.) в САЩ - показател за чувствителността на облигацията към движенията на лихвените проценти - сама по себе си предлага потенциал за атрактивна възвръщаемост, като виждаме много добри възможности и в други региони, като Австралия, Канада и Европа. И все пак, придвижването на Обединеното кралство от изключение към конвергенция с другите развити икономики ни напомня, че може би е полезно инвеститорите да копаят по-надълбоко, завършва Бек-Фриис.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 19:05 | 12.12.23 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още