Може ли Великобритания да се окаже в категорията на Полша по БВП на човек?

Много добри ваканции в чужбина повдигат въпроса „Защо не е така у дома?“ Но тази година вече бях обсебен от този въпрос, пише колумнистът на Financial Times Тим Харфърд. Бяхме отишли в Германия - Алпите и Шварцвалд - и където и да погледнех, усещах пристъп на завист, разказва той. Алпийското село Фархант (население от 3601 души) разполагаше с 50-метров плувен басейн, басейн за скокове, детски басейн и асортимент от пързалки.

После идва ред на скоростните влакчета. Синът ми преминава през такава фаза, така че за кратко време посетих английския увеселителен парк Alton Towers и германския Europa-Park, пише Харфърд. Сравнението прави първия да изглежда претъпкан и амортизиран, с огромни опашки дори във влажен понеделник. Alton Towers ще ви продаде на болезнена цена възможността да прескочите тези опашки. Концепцията за монетизиране на прескачането на опашки изглежда не е хрумнала на германците, където паркингите са удобни, а опашките са по-къси и по-приятно организирани. Аквапаркът Rulantica в съседство е много по-приятен от всяка британска алтернатива, която съм виждал. Той е грандиозен, чист и забавен.

Общото впечатление от почивката в Германия? Ето как изглежда просперитетът - а в Обединеното кралство го няма. Опасно е да се правят изводи от кратки посещения на горещи туристически точки. Може би посещение през един мокър октомври в Айзенхютенщад ще създаде различно впечатление. Така че Харфърд се обръща към икономическите данни, за да разбере къде наистина се намира Обединеното кралство.

Той започва с разглеждане на данните на Световната банка за брутния вътрешен продукт на глава от населението, измерен в „международни долари от 2017 г.“ – несъвършена, но необходима корекция според паритета на покупателната способност, между страните и във времето. През 2007 г., точно преди финансовата криза, БВП на човек в Обединеното кралство (в долари от 2017 г.) малко над 44 хил.

Германия е с малко над 47 хил. долара, а Дания - с над 53 500. САЩ са с близо 56 хил. долара. Франция е непосредствено след Обединеното кралство, Словения по-надолу е с под 35 хил., а Полша е на по-малко от половината от британското ниво.

До 2022 г. БВП на глава от населението в САЩ нараства с повече от 15 процента, а този на Дания - с 11 процента. Германският се повишава с 14 процента, а словенците са с 21 процента по-богати от 2007 г. Полша прави огромен скок с над 70 процента растеж.

А Обединеното кралство? Подобно на Франция, то едва се е придвижило до близо 47 хил. долара. Германският стандарт на живот, който преди две десетилетия беше на един шницел разстояние, сега изглежда недостижим. Може би тази разлика ще се стесни отново, тъй като Германия е притисната от високите цени на енергията и конкуренцията от Китай. Но не е утеха, ако Германия се препъне. Междувременно БВП на глава от населението в Словения е на път да изпревари британския в рамките на няколко години, последван не след дълго от полския.

Вялото икономическо представяне на Обединеното кралство отразява бавно натрупване на разочарования. Финансово ориентираната му икономика претърпя остра рецесия през 2008 г. (обвинявайте Гордън Браун); бавно възстановяване (обвинявайте Дейвид Камерън); повече икономически щети от Covid-19 (обвинявайте Борис Джонсън); и икономическата травма по времето на Лиз Тръс (обвинявайте Лиз Тръс). На фона на всичко това икономическата цена на Brexit постоянно се покачва (Тереза Мей може да поеме своя дял от вината тук).

БВП на човек не е задоволителна мярка за човешкия прогрес, но тези сухи цифри отразяват нещо съвсем реално. Кришан Шах и Грегъри Туейтс от Resolution Foundation пишат, че „САЩ, Франция и Германия са с около една шеста по-продуктивни от Обединеното кралство. Но тези еднакви различия в производителността спрямо Великобритания се превръщат в много различни отстояния при средните доходи на домакинствата.“

Франция не е по-богата от Обединеното кралство, защото французите използват производителността си, за да работят по-малко часове и да се пенсионират рано; Американците са много по-богати, но трябва да работят повече и да се радват на по-малко услуги от правителството.

Обществата правят избор, но възможностите са по-добри в по-продуктивна страна, в която гражданите могат да се радват на по-дълго пенсиониране, по-дълги ваканции, повече потребление и дори повече влакчета. Една нация може също така, с правилните приоритети и правила, да се възползва от предимствата на икономическия растеж, като същевременно отделя по-малко въглероден диоксид....

Коментаторът на свободния пазар Сам Боуман твърди, че Обединеното кралство трябва да разпознае своята истинска категория: „То сега прилича много повече на Полша, отколкото на САЩ по отношение на видовете растеж, които трябва да постигне“. Той има предвид, че британците вече не са в технологичния авангард; вместо да развиват водещи в световен мащаб индустрии, за да растат, те трябва да се захванат правилно с основите: по-евтина енергия, по-евтини къщи и повече инвестиции. Като всяка развиваща се икономика, трябва да се стремят просто да наваксат.

Това е преувеличение. В областта на изкуствения интелект, биомедицината и креативните изкуства Обединеното кралство все още има компании и сектори, които са на или близо до световните образци; все още можем да се стремим към икономическо лидерство, пише авторът. Но надценяването на икономическата мощ на Обединеното кралство се превърна в извинение за самонанесени щети, като напускането на единния пазар на ЕС.

Обединеното кралство направи няколко други фундаментални грешки в политиката през последните 15 години, от намаляване на разходите и повишаване на данъците след дълбока рецесия до провали като недостатъчно инвестиране във всичко - от болнично оборудване до канализация, поставянетото на безкрайни препятствия пред строежа на нови жилища и хронично непредсказуемата политика. Захващането с правилните основи изглежда си струва.

Нека не се отказваме от мечтата, че Обединеното кралство може да бъде следващата Дания. Но нека не отричаме възможността, че ако не можем да приемем някои по-добри политики, вместо това ще се окажем взиращи се в Полша, завършва Харфърд.