Новият британски бюджет съдържа разумни идеи, но не е трансформиращ

Джеръми Хънт е щастлив политик. Провалът на неговия предшественик (Куаси Куартенг при премиерството на Лиз Тръс – бел. прев.) го направи министър на финансите. Това и енергийната криза го принудиха да предприеме твърди действия през ноември. Оттогава падащите цени на газа облекчиха натиска върху икономиката и публичните финанси. Министърът използва това пространство за умело маневриране. Бюджетът му, който представи в сряда, съдържа разумни идеи. Той не е трансформиращ, но комбинацията между премиера Риши Сунак и Хънт излъчва компетентност. Това е хубава промяна, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Обобщението на Службата за бюджетна отговорност (OBR, независима институция – бел. прев.) за това къде е икономиката на Обединеното кралство и какво е направил финансовият министър е ясно. Икономическият спад в краткосрочен план се очаква да бъде по-кратък и по-плитък, средносрочният БВП ще бъде по-висок, а фискалният дефицит и нетният публичен дълг ще бъдат по-ниски от очакваното преди четири месеца. Голяма част от обяснението е, че цените на газа на едро намаляха повече от наполовина през последните шест месеца и се очаква да паднат допълнително, укрепвайки брутния вътрешен продукт и понижавайки инфлацията.

И все пак е важно да не се успокояваме. Структурните слабости продължават. Най-вече, бизнес инвестициите са в застой от 2016 г. насам в резултат на несигурността около Брекзит, пандемията, енергийната криза и скоковете в цената на капитала след облагане с данъци. Участието на пазара на труда намаля драстично от началото на пандемията. В резултат на това работната сила е с 520 000 души по-малко от очакваното преди пандемията. Преди всичко, производителността расте с по-малко от половината от темпа си преди финансовата криза от 2007-09 г. Към тези по-дългосрочни проблеми трябва да се добави, че кризата с издръжката на живота остава тежка, основните обществени услуги са в лошо състояние, а опитите за намаляване реалните доходи на работниците в публичния сектор в отговор на неочакваната инфлация предизвикват неизбежна (и заслужена) обратна реакция.

Според OBR финансовият министър е похарчил две трети от извънредната си фискална печалба за своите бюджетни мерки. Те предлагат по-голяма подкрепа за сметки за енергия и бизнес инвестиции в близко бъдеще, като същевременно повишават предлагането на работна ръка в средносрочен план. Неговите мерки, твърди министърът, също така ще намалят инфлацията с близо 0,75 процентни пункта тази година.

Въпреки тази щедрост и по-добрите икономически перспективи, реалните разполагаеми доходи на домакинствата на човек се очаква да намалеят с общо 5,7 процента между 2022-23 г. и 2023-24 г. Този спад е с 1,4 пункта по-малък от прогнозата през ноември 2022 г., но все още е най-големият двугодишен спад от 1956-57 г. насам. Прогнозите са, че реалният жизнен стандарт ще бъде с 0,4 процента по-нисък през 2027-28 г., отколкото преди пандемията. Това е почти изгубено десетилетие и идва в допълнение към много лошо предишно такова.

Струва си да се отбележи (то не е много, като се има предвид комичната история на нарушени и след това изоставени фискални правила), че се прогнозира министърът да постигне целта за намаляване на съотношението на нетния публичен дълг към БВП (изключващо Английската централна банка) с марж от 6,5 млрд. паунда (едва 0,2 процента от БВП) през 2027-28 г. Това е най-малкото постижение, което някой финансов министър е определял спрямо основната си фискална цел. Предвид рисковете от по-високи лихвени проценти и по-лоша икономика, това е хазарт. Има ли значение? Може би не. Трудно е да се предвиди кога и дали пазарите ще се обърнат срещу дадена държава.

Това решение да използва новото си поле за маневриране до краен предел трябва да има политически смисъл: за неговата партия бъдещето е близо (парламентарните избори в края на януари 2025 г. – бел. прев.) Дали има смисъл от икономическа и социална гледна точка ще зависи от мъдростта на самите мерки.

Най-скъпата мярка е 100-процентовия данъчен кредит за капиталови разходи, при средна цена от около 9 милиарда паунда годишно в рамките на три години. Самата мярка е желателна. Но трябва да е постоянна. Тя се предвижда да отпадне, защото иначе би нарушила правилата на министъра. Това е направо глупаво. Ако е важна (а тя е), Хънт трябва да предложи дългосрочни начини за финансирането й. Това е още един пример за неуспеха да се обърне успоредно внимание на разходите и данъчното облагане по систематичен начин, който е виден в отказа да се признаят разходите за изпълнение на ангажиментите.

Вторият голям набор от мерки са тези, насочени към увеличаване на участието на пазара на труда, най-важната от които е по-голямата подкрепа за грижите за деца. Това трябва да се разглежда като постоянно допълнение към социалната държава. Такива са и новите мерки за хора с увреждания, социалните помощи, по-щедрите данъчни облекчения върху пенсиите и по-високите разходи за отбрана. Тези допълнителни разходи ще възлязат на 8,3 милиарда паунда през фискалната 2025-26 г.

Сами по себе си тези мерки са предимно добре дошли. OBR вярва, например, че мерките ще повишат заетостта със 110 000 души. По-високата заетост е добра и също така ще повиши БВП. По-високите разходи за отбрана изглеждат почти неизбежни днес във време на война. Но либерализираното третиране на пенсиите е несъмнено прекомерно и облагодетелства само заможните.

Има много други забележителни характеристики на бюджета: планове за 12 нови инвестиционни зони; прехвърляне на отговорността за регионалното икономическо развитие на местните власти; увеличаване финансовата автономия на кметовете; решение за класифициране на ядрената енергия като „екологично устойчива“; държавно финансиране на ядрения проект Sizewell C; подпомагане на иновациите чрез по-бързо регулиране на новите лекарства; и насърчаване на изкуствения интелект.

Като цяло финансовият министър язди късмета си. Той изготви набор от мерки, които трябва да доведат до някои структурни подобрения. Но основната картина си остава криза с издръжката на живота, нефункционален обществен сектор, нещастна работна сила в публичната сфера и не много динамична икономика. Ще промени ли този бюджет всичко това? Съмнявам се. Ще спечели ли следващите избори? И това ми е съмнително.