Време е за реформа на британската данъчна система

Подобно на много държавни глави преди и след него, крал Уилям III е бил изправен пред дилемата как да напълни английската хазна, без да разгневява излишно своите поданици. През 1696 г. той налага данък върху броя на прозорците в една къща, намирайки начин да събира пари от най-богатите в обществото, като същевременно избягва явния данък върху доходите. Някои други страни също приемат такъв данък, но зазиданите прозорци на сгради от този период разкриват как някои хора са се опитвали да го избегнат. Смята се, че този данък е вдъхновил фразата „пладнешки обир“, пише Financial Times в редакционен коментар.

Данъчната система на Великобритания със сигурност не е толкова ретроградна, както по времето на Уилям III. Но тя е лошо проектирана за държава от 21-ви век, която отчаяно се нуждае, отново, да повиши приходите. Подобно на повечето други развити икономики, правителството е изправено пред огромни изисквания за повече разходи. Застаряващото и по-дълго живеещо население се нуждае от допълнителни средства за социални грижи и пенсии. Зеленият преход ще изисква инвестиции за милиарди. А геополитическите заплахи принуждават страните да увеличат разходите за национална сигурност.

Обществените услуги в Обединеното кралство, след години на слаб икономически растеж и „строгите икономии“ през 2010-те, са особено затруднени. Здравната система е близо до криза, а други услуги като социални грижи, образование и отбрана изпитват недостиг на средства. Страната преживя месеци на вълнения в публичния сектор относно заплащането на лекари, учители и машинисти и има трудности със запълването на ключови свободни позиции. Всичко това се случва, докато данъчното бреме - държавните приходи като част от БВП - вече е високо според историческите стандарти и се очаква да достигне най-високото си ниво от Втората световна война насам.

По-нататъшните увеличения на данъците са политически нереалистични, която и партия да спечели изборите догодина. Същото важи и за съкращаването на обществени услуги. Но вземането на значителни допълнителни заеми би било неразумно. Дългът на Великобритания сега е приблизително колкото цялата икономика, най-високото ниво от началото на 60-те години. Разходите за лихви, като дял от държавните приходи, са най-големите в развития свят.

Ускоряването на икономическия растеж е най-добрият начин за финансиране на разходите. То води до по-големи приходи от подоходен и корпоративен данък. Но ръстът на производителността във Великобритания, който е в основата на дългосрочната експанзия на икономиката, е потиснат повече от десетилетие, като ниските публични и частни инвестиции са ключов фактор. Има няколко бързи решения.

Реформирането и опростяването на сложната британска данъчна система може да допринесе много за промяна на ситуацията. Данъчният кодекс на Обединеното кралство се счита за най-обемния в света. Изпълнен е с купища отстъпки, изключения и изкривявания, които възпрепятстват производителността.

Има потенциални начини той да се реформира, за да се насърчи дългосрочен икономически растеж, който на свой ред ще доведе до по-високи приходи. Тези начини включват по-добро данъчно облагане на „лоши“ дейности, като тези, свързани със замърсяване и задръствания; обхващане на повече „икономически ренти“ (доходът, получен от собствеността върху ограничен ресурс като земята); и премахване на съществуващите бариери пред продуктивните инвестиции.

Промяната на данъчната система неизбежно ще включва трудни компромиси и ще произведе както печеливши, така и губещи. Политиката ще бъде голяма пречка, с много лобита, отдадени на запазването на системата такава, каквато е. Това прави още по-важно евентуалните реформи да са насочени към засилване на икономическия растеж и да се прилагат разумно. Те трябва да бъдат справедливи, лесни за разбиране и да вдъхват дългосрочно доверие.

Данъчната реформа не е лесна, но перспективата да се опитваме да осъществяваме ефективно управление без достатъчно приходи е по-лоша. Бъдещите правителства трябва да подражават на крал Уилям III не в данъчния му план, а в неговата смелост.