По-доброто бъдеще за британската икономика е възможно

От суматохата в Ливърпул наскоро до разговорите за „десетилетие на национално обновление“, лейбъристите се подготвят за управление. Партията обеща преди всичко да възстанови икономиката. Но много панели в периферията на конференцията охладиха въодушевлението на делегатите със суровата реалност на това какво вероятно ще донесе управлението на Великобритания през втората половина на това десетилетие, пише икономическият коментатор на Financial Times Крис Джайлс.

След 15 години на разочарование след финансовата криза от 2008-09 г., икономическият динамизъм няма да се материализира само защото лейбъристите правят по-високия икономически растеж свой приоритет - дори и на власт. Заетостта вече е много по-висока от онази през 1997 г., когато лейбъристите за последен път спечелиха от позицията на опозиция, а по-възрастното население прави бързия растеж по-труден. Обществените услуги са в трудно положение, като списъците на чакащите в Националната здравна служба (NHS) са почти два пъти по-дълги от онези, пред които бяха изправени Тони Блеър и Гордън Браун, когато дойдоха на власт. Животът в „епоха на несигурност“, както обичат да казват министрите в сянка, означава, че няма да има „отбранителен“ дивидент (от липсата на глобално военно противопоставяне – бел. прев.) И всичко това се случва, когато публичните финанси са далеч по-слаби, отколкото през 1997 г., като публичният дълг доближава 100 процента от БВП, в сравнение с по-малко от 40 процента тогава.

Бих могъл да продължа в този дух колко трудни ще бъдат нещата, отбелязва авторът. Това е депресиращо. Но какво ще се случи, ако нещата вървят добре за лейбъристкото правителство, ако то бъде избрано през следващата година? Кое е най-доброто, на което активистите в Ливърпул реалистично можеха да се надяват?

През първата година на управление ще им трябва късмет. Консерваторите вече поправиха щетите, нанесени от Лиз Тръс на публичните финанси на Обединеното кралство, така че лейбъристите не трябва да очакват изборите да им донесат незабавни дивиденти. Но финансовите пазари скоро биха могли да преоценят нивото на лихвените проценти, необходими за намаляване на инфлацията и поддържане на цените под контрол.

Те се повишиха с 2 до 3 процентни пункта в средносрочен план от 2021 г. насам и всеки процентен пункт струва около 20 милиарда британски лири, или 0,7 процента от националния доход (като държавни заеми и повече болка за финансите на домакинствата). Ако цените на природния газ на едро се върнат към средните стойности отпреди 2022 г., тогава страната може незабавно да бъде по-добре, с налични пари за харчене без да се предизвиква инфлация.

След това лейбъристите ще трябва да работят за своя късмет. Вярно е, че премахването на съществуващите бариери пред новото строителство е най-бързият път към по-висок растеж. Разрешаването на нови градове, жилища, вятърни турбини и соларни ферми там, където в момента са забранени, ще използва земята по-ефективно и ще повиши производителността. Би било трудно за лейбъристите да извлекат политически дивиденти от промяната в страна с пословична съпротива срещу развитието и в която обществеността смята, че местната среда се нуждае от повече, а не от по-малко регулиране. Но те може да го направят.

Министър-председател от лейбъристите, подкрепящ растежа, разбира се, трябва да заеме същото отношение към бариерите пред прогреса, причинени от Брекзит.

В по-дългосрочен план стратегията на партията за амбициозна стабилност може да започне да се изплаща във вид на по-големи частни и публични инвестиции, подобряване на тъканта на нацията и стимулиране устойчивия темп на растеж на икономиката.

Повишените капиталови разходи по време на почти пълна заетост ще трябва да бъдат придружени от повече внос (за да се предотврати прегряването на икономиката), по-високи данъци (за понижаване на потреблението) и увеличаване на вътрешните спестявания или по-високи лихвени проценти. Най-добрият вариант за лейбъристите би бил да убедят британците да консумират малко по-малко и да инвестират малко повече.

Лейбъристите може също така да осигурят повече сигурност за хората, така че да им е по-лесно да поемат рискове, да сменят работа, да преосмислят кариерата си и да променят местоживеенето си. Това би могло да донесе повече икономически динамизъм, като предложи това, което Блеър нарече „подкрепа, а не подаяние“.

Така че можем да си представим много по-добра британска икономика. Това със сигурност ще изисква както късмет, така и политическа смелост. Наскоро не сме имали много от тях, но е възможно, завършва Джайлс.