Отоплителната дилема на Великобритания - термопомпи или водород

Постоянно ни се казва, че енергийният преход е гигантска задача, пише колумнистката на Financial Times Камила Паладино.

Достигането до нетни нулеви емисии ще изисква всички технологии, които можем да използваме – слънчева, вятърна и ядрена енергия, мрежи, батерии, водород, улавяне на въглерод, електромобили и термопомпи – плюс много други.

Въпреки че има толкова много работа за вършене и толкова много несигурност относно формата и скоростта на внедряването, има ли смисъл да се откажем от едно от потенциалните решения и да стесним възможностите си?

Да, казва Националната комисия по инфраструктура на Великобритания (NIC), която наскоро препоръча правителството да не подкрепя въвеждането на водородно отопление. Това беше посрещнато с разгорещени реакции от индустрията и синдикатите. Правителството, което обеща да реши какво да прави с отоплението до 2026 г., реагира хладно.

Водородът има няколко предимства при отоплението на домове. Първо, той може да се добие от вода и възобновяема енергия. Второ, казват ни, че това е потенциален директен заместител на природния газ, преминаващ през същите тръбопроводи и генериращ топлина чрез котли. Ако чистият водород и инфраструктурата за доставянето му бяха налични в голям мащаб, можеше да сме в състояние да променим цели селища с един замах, пише авторката.

Това е доста сериозен плюс. Алтернативата за 88 процента от домакинствата в Обединеното кралство, които разчитат на газ, са термопомпите. Внедряването им изисква отделните собственици на жилища да вземат инвестиционно решение за преминаване към електрическо отопление. И все пак стремежът към водородно отопление има някои недостатъци.

Първият е, че вероятно е по-скъпо от термопомпите. За магията на термопомпите е писано много, включително и от мен, отбелязва Паладино. Тези реверсивни хладилници използват електричество от мрежа, за да вкарват топлина в дома, което означава, че те доставят 3 квтч за всеки киловат, който консумират. За сравнение, много електричество се губи при получаването на водород, което означава, че само около 0,6 квтч се доставят като топлина.

Това прави термопомпите пет до шест пъти по-ефективни от водорода, смята NIC. Разликата е достатъчна, за да компенсира всички свързани разходи за надграждане на енергийната система. Всъщност моделите предполагат, че система с малко водородно отопление към термопомпите, би била с 20 процента по-скъпа от такава без.

Едно възражение срещу термопомпите е, че са трудни за инсталиране, изискват сериозен ремонт и изолация и че някои имоти просто не са подходящи за тях. Но това може да е пресилено. Докладът на NIC сочи, че 90 процента от домовете могат да инсталират термопомпа с малко или никакви инвестиции в подобрение на дома. Високотемпературните помпи биха могли да използват съществуващите радиатори.

Може също да се каже, че водородното отопление е изпуснало момента. Малко вероятно е то да бъде налично в мащаб преди средата на 2030-те години. Дори да приемем, че може да навлезе масово, няма смисъл да оставяме отоплителния сектор да се „охлади“ до този момент, изтъква авторката.

Но ако домакинствата започнат да преминават към термопомпи сега, като 7 милиона трябва да го направят до 2035 г., ако искаме да изпълним шестия въглероден бюджет, разходите за бъдеща водородна мрежа ще трябва да се поемат от намаляващ брой потенциални клиенти.

Всички тези разсъждения са спорни, разбира се. Моделирането на енергийната система е несигурна игра - разходите, които ще понесем до 2050 г., вероятно ще бъдат много различни от тези, които очакваме днес. Така че може би тези 20 процента разлика в общата цена на системата не трябва сами по себе си да променят аргумента.

И преди всичко, днес термопомпите са минимална част от енергийния микс. Само 8 процента от домакинствата са инсталирали такива, като темповете на внедряване се забавят. Да възлагаме надеждите си за достигане до нетната нула върху ускорено внедряване изглежда наивно.

И все пак, като държим възможностите си отворени, може да забавим екологичния напредък. Собствениците на жилища с по-стари котли може да се изкушат да ги заменят с подобен модел с надеждата, че водородът може да стане достъпен. Правителството може да се въздържи от разширяване на подкрепата за термопомпите.

Това е проблем. Няма идеално решение за декарбонизиране на отоплението. Но относно нетната нула, както и в много други неща, понякога запретването на ръкавите и правенето на най-доброто с наличното може да е най-подходящият подход за  действие.