Адриан Николов: Частичният Шенген е добър политически сигнал, но с малко икономически последици

С приема ни частично в Шенген се дават положителни сигнали от европейските партньори. Няма да видим много икономически последици от пространството, като ползите ще дойдат след влизането ни и със сухопътни граници. Този коментар в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria направи Адриан Николов, анализатор в Института за пазарна икономика.

„С приемането ни по въздух и вода в Шенген, европейските ни партньори дават ясен положителен сигнал, че недоверието, към институциите ни и способността ни да опазваме границите, частично е отминало“, посочи той.

Адриан Николов смята, че партньорите на България от ЕС одобряват в по-голяма степен правителството ни, и това е по-важно за развитието около еврозоната, където „нещата изглеждат по-неясни“.

Анализаторът напомни, че за влизането в еврозоната има формални критерии, които трябва да бъдат изпълнени, и посочи ограничението на дефицита, затова и той беше акцент при изготвянето на Бюджет 2024.

Според него по-големият проблем е инфлацията, тъй като в края на пролетта ще излезе доклад, който ще я оцени за 12 месеца и ще я сравни с тази на трите страни от еврозоната с най-нисък ръст на цените. По думите на Адриан Николов очакванията са да се разминем с целта.

„Много важно е да посочим как се случиха нещата с Хърватия, тъй като тя беше в сходна ситуация – не изпълняваше инфлационния критерии. Благодарение на политическа договорка и наличието на обективна причина (ценовият таван, в няколко европейски държави) част от тях бяха просто изключени от изчисленията на маастрихтските критерии, което позволи на страната да влезе в еврозоната“, даде пример той.

Според него по темата за еврозоната големите институции трябва да обяснят какво ще се случи след присъединяването ни, тъй като съществуват много митове.

Анализаторът е на мнение, че драстичното увеличение на минималната работна заплата крие ползи и рискове. Той потвърди, че много от хората, които работят на минимална работна заплата, ще вдигат стандарта си на живот, но от друга страна повишението ще създаде бариера на пазара на труда, след като в някои населени места ниско квалифицирани кадри няма да успеят да я прескочат.

„Трябва да се има предвид и прегряването на трудовия пазар у нас. Безработицата е ниска и има много свободни места, подобно увеличение като номинална стойност в минималната работна заплата не е имало“, заяви Николов и допълни, че много бизнеси са обявили, че ще съкращават работници, а други ще преминат към сивия сектор.

Той прогнозира, че новата минимална работна заплата ще успее да ограничи достъпа на най-ниско производителните работници до пазара на труда, но по-скоро ще осигури нова заетост, отколкото да генерира нова безработица в настоящата ситуация.

Кои са предизвикателствата пред приемането на еврото? Какви са обществените нагласи към Шенген и еврозоната? Ще продължи ли тенденцията средният доход в големите и развити градове у нас да се движи пред инфлацията? Какво ще е ехото в България от рецесия в Европа?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.