Икономист: България не е готова за еврозоната технически, но може да влезе с политическо решение

България не е готова по технически критерии да влезе в еврозоната, но може да бъде приета след политическо решение. Това заяви пред БНР макроикономистът проф. Димитър Иванов.

Той обясни, че България не отговаря на изискването за равнището на инфлацията, а и правителството не е представило все още убедителни икономически аргументи за влизане в еврозоната на този етап. Иванов добави, че ако членовете на Европейската централна банка (ЕЦБ) вземат политическо решение, тази цел - за влизане през 2025 г., може да бъде постижима.

Икономистът допълни, че бизнесът в България не е готов за "желязната ризница" на финансовата и фискалната дисциплина на еврозоната и много фирми може да фалират. "Равнището на икономиката ни не отговаря… за да стане член на еврозоната, икономиката на България трябва да е значително по-стабилна", заяви той.

"Влизането в еврозоната е един неминуем процес, защото е подписан договор. Не става дума да се делим на лагери за и против еврото, а става дума за сериозни икономико-политически аргументи кога да стане това", коментира Иванов.

Според Иванов българската икономика "от години е в състояние на тиха депресия". Доверието на потребителите постоянно спада, хората виждат навлизането на популисти в икономиката и финансите. „В моя живот не помня подобна ситуация в управлението на българската икономика“, коментира Иванов.

"Продължаваме да имаме един голям структурен бюджетен дефицит и той налага повишаването на лихвените проценти и това ще попречи на темпа на икономическия ни растеж", коментира експертът. Той изрази съмнения за бюджетния дефицит, който според него е на хартия, а "истинският е много по-голям". 

"Сега остава под маастрихтския таван от 3%, но за сметка на намалени публични инвестиции. Намаляването на бедността ще се забави, тъй като България ще бъде изправена пред по-бавен растеж и повишена инфлация". Растежът на страната се забави до 1,8% годишно през миналата година, на експорта също, припомни професорът.

"Болната ни икономика е пред големи проблеми. Инфлацията ще продължи и бавно ще отминава, растежът ще намалее тази година, повече от 2% няма да постигнем, имаме и спад на промишленото производство“, посочи той.

Професорът направи уточнението, че икономическите прогнози се правят след анализ на геополитическата ситуация в света. А по думите му „световната икономика е в центъра на опасно развиваща се геополитическа депресия с неизвестно бъдеще и всяко ескалиране на геополитическите конфликти би утежнило световната и българската икономика“.

Глобалната икономика се справи сравнително добре през 2023 година на фона на енергийна криза, война, затягане на паричната политика, финансови сътресения и висока инфлация, коментира още проф. Димитър Иванов.

"Сътресенията на енергийните и хранителни пазари отслабнаха, което позволи на инфлацията да се забави, но все пак инфлационният натиск остава висок. Световната икономика продължава да се намира в една повратна точка. Деглобализацията продължава, като все повече държави преминават от свободна към сигурна търговия, както от икономическа интеграция към блоково отделяне и дерисковане", посочи професорът.

По думите му условията на търговията са се влошили за държавите, които са нетни вносители на суровини, включително и за България.

Големите икономики все още са пред дилемата как да се постигне ценова стабилност, като се избегне рецесия, отбеляза Иванов. Рецесията може да е мека, но розовата перспектива за меко кацане е застрашена от рискове – ефектът от високите лихви, фискалната тежест, инфлацията, несигурното външно търсене и политическа нестабилност.

"Дезинфлацията се счита за възможен път, който ще доминира през 2024 г., но в същото време опасността от рецесия не е отпаднала. Опитите да се замаскира тази опасност са вредни", подчерта макроикономистът.