Над 50% от българите виждат полза в пълен Шенген, но без прием на бежанци

Над 50% от българите виждат реална полза за България от пълното приемане на страната в Шенгенското пространство, докато частичният Шенген е оценен положително от едва 30% от българите. Според 56,3% е по-важно да не се налага България да приема повече бежанци, дори и това да попречи на присъединяването към Шенген. Това са част от изводите от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, част от независимата изследователска програма на агенцията, проведено между 11 и 19 януари 2024 г. сред 807 души.

Близо 40% от анкетираните не виждат нито полза, нито вреда от Шенген по въздух и вода, докато 14,5% смятат, че това носи реална вреда за страната. Враждебността идва главно от опозицията, а безразличието личи най-вече при дистанцираните от политиката, отчитат социолозите.

Далеч по-добре се оценява перспективата за пълноценно влизане в Шенген с 50,6% позитивни отговори. Няма да носи нито полза, нито вреда на страната, избират 21%, а 13,7% намират потенциална реална вреда за страната ни. За 36,3% оставането на страната изцяло извън Шенген би било реална щета. За 15,3% подобен сценарий е полезен, а 29,6% не намират разлика.

Анкетиращите са поставили респондентите и в хипотетична ситуация, питайки ги дали ако за присъединяването на България към Шенген се налага България да приеме още бежанци в страната, е по-важно присъединяването или това да не се налага прием на бежанци.

По-важно е България да се присъедини към Шенген, дори и да се налага да се приемат още бежанци в страната, казват около една четвърт от анкетираните. По-важно е да не се налага България да приема повече бежанци, дори и това да попречи на присъединяването към Шенген, избират 56,3%. 19,1% не могат да преценят. Въпросът едва ли изчерпва палитрата на опциите, но е достатъчно красноречив за двете мнения, които се налагат у нас по темата, посочват от социологическата агенция. Хората с по-неблагоприятен жизнен хоризонт, по-висока възраст, живеещи в по-малки населени места и гласуващи за опозиционни партии и др., са и по-боязливи.

Припомняме, че правителството отрече да са поставяни нови условия, свързани с броя на мигрантите от Сирия и Афганистан, които България ще регистрира като държава членка на Шенген. 

„Галъп интернешънъл болкан“ са обхванали в анкетата си и голяма част от дискусиите около символи и история в отминалата 2023 г., за да проверят общественото отношение към тях.

По отношение на съдбата на паметника на Съветската армия в София например мненията са полярни, т.е. почти равни дялове на „за“ (35,7%) и „против“ (40,3%) преместването, при минимален превес на „против“ и сравнително малка зона на „не знам“. В София все пак съотношението е две срещу едно в полза на преместването. Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро негативно, като при най-високите възрасти е и подчертано отрицателно.

Това е и един от въпросите, които създават различни емоции сред различните електорати, докато останалите въпроси са по-скоро онагледяване на обществени инстинкти и инерции, а не реално политизирани теми, отчитат социолозите.

Преместването на Народното събрание в сградата на някогашния Партиен дом в София е пример за обратното – отново близки дялове на мнения, но при много голяма сива зона. 21,6% подкрепят, 26,9% не подкрепят, а цялата останала част от повече от половината пълнолетни българи не може да формира мнение.

Автоматична подкрепа сред анкетираните среща предложението летището в София да носи името „Васил Левски“. 66,9% „за“ срещу 14,2% „против“. Останалите се колебаят. Тестването на тази идея, лансирана в медии, показва посоката на масовото съзнание у нас и търсенето на обединителни символи.

За пилона в Рожен мненията са почти единодушни положителни – 74,3% одобряват, а 12,3% не одобряват. Останалите се колебаят.

Социолозите са попитали респондентите и за хорото пред Народния театър. 54,1% го одобряват, а 14,4% – не. Относно коледната украса в София сред онези, които успяват да формират мнение, надделяват положителните оценки – 40,3% положителни срещу 21,8% отрицателни.

Негативно се оценява временното затваряне на Руската църква. По този въпрос София и страната отговарят синхронно. 62,7% са останали с негативно отношение към случилото се, а 12% – с позитивно. При привържениците на ГЕРБ и ПП-ДБ този дял достига и да 20%, респективно 25%, но дори и там негативното отношение е по-сериозно. Разбира се, съвсем не е ясно дали и доколко масовото съзнание е навлязло в детайлите кой всъщност носи отговорността за самото затваряне на храма за известен период.

Никак не се одобрява идеята за смяна на националния празник 3 март с 24 май – 77,9% не одобряват срещу 10,3%, които одобряват. Последните са главно от поддръжниците на ДПС и донякъде ДБ, съответно с около 30% и 20% от тези две електората, но дори и при въпросните електорати около 60% са против.

В крайна сметка, социолозите отчитат, че голяма част от нашумелите в социалните медии теми за идентичност, памет и символи, които породиха сериозна полемика, по-скоро не са успели да наложат противоречивост на национално, а често и на софийско ниво. Обществените инстинкти остават еднозначни в подкрепа на всичко, което се свързва с българска идентичност и история. А тези теми за паметта, които властта създаде и истински политизираха обществото, по-скоро са създали противоречивост на мненията или откровена реакция „против“, отбелязват социолозите.

Последното красноречиво се доказва от още един социологически експеримент – проверено е отношението към хипотезата на мястото на паметника на съветската армия да се постави паметник с личности от българската история. 51,4% са „за“, а само 23,6% са „против“, посочват от агенцията.