Германия вече е трета икономическа сила в света

Япония неочаквано е изпаднала в рецесия в края на миналата година, губейки титлата си на третата по големина икономика в света за сметка на Германия, предава Ройтерс. Данните повдигат въпроса кога централната банка ще започне да излиза от 10-годишната си ултраразхлабена парична политика.

Някои анализатори предупреждават за ново свиване през това тримесечие, тъй като слабото търсене в Китай, вялото потребление и спиране на производството в завод на Toyota Motor дават основания да се смята, че пътят към възстановяване на икономиката и за паричната политика ще бъде предизвикателен.

„Особено учудващи са вялото потребление и капиталови разходи, които са ключови стълбове на местното търсене“, коментира Йошики Шинке, старши изпълнителен икономист в Dai-ichi Life Research Institute.

„Засега икономиката ще продължи да губи инерция, без ключови двигатели на растеж“, допълва той.

Ситуацията в Германия също не е съвсем оптимистична. По-рано миналия месец стана ясно, че Германия се е разминала с рецесията след енергийната криза въпреки свиването, което е претърпяла през 2023 г., но въпреки това тази година се очаква да се възстанови само частично.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се е свил с 0,3% в периода между октомври и декември, сочи предварителната оценка за брутния вътрешен продукт. Резултатът за предходните три месеца беше ревизиран до 0% от -0,1%, с което най-голямата икономика в Европа избегна две последователни тримесечия на спад.

Въпреки това годината за Германия беше трудна – БВП се свива с 0,3% и през общо 12 месеца, което е първият подобен спад от пандемията насам. Това прави Германия единствената икономика от Групата на седемте, която бележи спад за 2023 г. Това повдига въпроси за бъдещето на страната като индустриална сила.

Германското индустриално производство също е удължило спада си и се е свило за седми пореден месец през декември, откроявайки трудностите, обхващащи най-голямата икономика в Европа

По-рано в сряда германският вицеканцлер Роберт Хабек, който е и министър на икономиката, определи състоянието на икономиката на Германия като "изключително лошо“. Изявлението на Хабек идва на фона на решението на кабинета в Берлин да понижи до 0,2 на сто своята прогноза за икономическия ръст на страната през тази година.

"Не може да продължаваме по този начин", посочи Хабек, цитиран от БТА по информация на ДПА.

Той акцентира върху последиците от решението на конституционния съд на страната, който през ноември миналата година забрани да бъдат използвани остатъчните средства от фонд, първоначално създаден за финансова подкрепа на бизнеса и на домакинствата, пострадали от ограниченията, наложени по време на пандемията от COVID-19.

Брутният вътрешен продукт на Япония е отбелязал спад от 0,4% на годишна база за периода октомври-декември след свиване с 3,3% предходното тримесечие, показаха данни на правителството. Пазарните очаквания бяха за ръст на икономиката с 1,4%.

Две последователни тримесечия на свиване обикновено се смятат за техническа рецесия. Някои анализатори все още очакват Японската централна банка (ЯЦБ) да оттегли големите парични стимули тази година, но слабите данни може да поставят под съмнение прогнозата ѝ, че растящите заплати ще подкрепят потреблението и ще задържат инфлацията трайно около целта ѝ за 2%.

„Два последователни спада на БВП и три последователни спада на местното търсене са лоша новина, дори ако последващи ревизии променят леко окончателните цифри“, коментира Стивън Ангрик, старши икономист в Moody's Analytics. „За централната банка ще бъде трудно да оправдае едно, камо ли няколко повишения на лихвите“, допълва той.

Министърът на икономиката Йошитака Шиндо подчерта необходимостта от стабилен ръст на заплатите в подкрепа на потреблението, което той определи като „губещо скорост“ заради растящите цени.

„Разбираме, че ЯЦБ гледа обхватно различни данни, включително потребление и рискове за икономиката в решенията си за паричната политика“, коментира той на пресконференция след обявяването на данните в отговор на въпрос за последиците за политиката на централната банка.

Йената остана стабилна след публикуването на данните, като се разменя за 150,22 йени за долар и остава на около тримесечното дъно, достигнато по-рано тази седмица.

Доходността по японските държавни ценни книжа намаля, тъй като някои трейдъри снижиха очакванията си за скорошна промяна в паричната политика на ЯЦБ. Доходността по 10-годишните ДЦК отбеляза спад от 4 базисни пункта до 0,715%. Бенчмаркът Nikkei достигна 34-годишен връх, тъй като данните подкрепят още повече уверенията през последно време на ЯЦБ, че лихвите по заемите ще останат ниски дори след края на отрицателните лихви.

Слабо потребление и капиталови разходи

Частното потребление, което съставлява над половината от икономиката на Япония, е намаляло с 0,2% спрямо пазарни очаквания за ръст с 0,1 на сто, тъй като растящите разходи за живот и топлото време са възпрели домакинствата да се хранят навън и да купуват зимни дрехи.

Капиталовите разходи, които са друг двигател на растежа в частния сектор, са спаднали с 0,1 на сто спрямо прогнози за ръст с 0,3%. Както потреблението, така и капиталовите разходи се свиват за трето поредно тримесечие.

Големите компании очакват да повишат капиталовите си разходи с 13,5% в годината до март, показа тримесечно допитване. Но анализатори отбелязват забавяне на действителни инвестиции заради растящи цени на суровините и недостиг на работна ръка.

Новите данни за поръчки на машини, смятани за водещ показател за капиталови разходи, се свиха през ноември и поставиха под съмнение мнението на ЯЦБ, че силни инвестиции ще подкрепят икономиката.

Външното търсене, или износ минус внос, е допринесло с 0,2 процентни пункта към БВП, след като износът нарасна с 2,6 на сто спрямо предходното тримесечие.

ЯЦБ полага основите за край на отрицателните лихви до април и промяна на части от ултраразхлабената парична политика, но вероятно ще действа бавно с последващо затягане на политиката заради съществуващи рискове, съобщават запознати източници.

Евентуалното излизане от благоприятната политика ще се случи в момент, когато Федералният резер в САЩ прави пауза след агресивно повишаване на лихвите и се очаква да започне да ги намалява тази година.

Ръководителите на ЯЦБ не са намекнали кога може да сложат край на отрицателните лихви, но много пазарни играчи очакват това да се случи през март или април. Допитване на Ройтерс през януари показа, че април е водещият избор сред икономисти за край на политиката на отрицателни лихви.

Някои анализатори твърдят, че затегнатият трудов пазар и силните корпоративни разходи в Япония запазват възможността за по-ранно излизане от ултраразхлабената парична политика.