Пол Кругман: Извънредно объркан съм по отношение на лихвите

Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман заяви, че е напълно неясно накъде са се насочили лихвите в средносрочен план, като има аргументи както за връщане към предпандемичните нива, така и за задържане на по-високо ниво за по-дълго време.

„По отношение на основните лихви съм извънредно объркан“, каза Кругман в интервю за Bloomberg Television във вторник, говорейки по темата дали разходите по заеми ще останат над нивата отпреди Covid. “Всеки, който твърди, че знае със сигурност какъв е отговорът на това, се самозалъгва“.

Доходността по 10-годишните държавни ценни книжа в момента е на около 4,4% спрямо под 2% преди пандемията. Безпартийната бюджетна служба на Конгреса прогнозира по-рано тази година, че лихвите ще останат около 4% през следващото десетилетие.

Кругман, сега част от City University of New York, каза, че е възможно редица динамики да са „променили картината“ в сравнение с преди Covid. Той посочи значително увеличената имиграция, заедно с индустриалната политика на администрацията на президента Байдън, „която предизвиква много инвестиции в производството“.

Предприятията потенциално може също да увеличат капиталовите разходи благодарение на новите технологии, включително изкуствения интелект, каза Кругман.

Възможни варианти

Дори и така, „може би всъщност 2019 г. все още е трябва да бъде нашият еталон и ние ще се върнем към много ниски лихвени проценти“, каза той.

Представителите на Федералния резерв, от своя страна, леко повишиха средната прогноза за основния си лихвен процент в дългосрочен план до 2,6% към март. Други икономисти казаха, че е по-вероятно той да е поне 4% поради промените в икономиката и фискалната посока.

Коригиран спрямо инфлацията, този лихвен процент – известен като реална лихва – се прогнозира от Фед на ниво от 0,6% в дългосрочен план.

„Наистина ли се повиши основният лихвен процент“ или „това е просто преходна фаза?“, коментира Кругман. „Мога да дам аргументи и за двата варианта“.

Програми с помощи

Кругман също така омаловажи притесненията относно нивото на федералния дълг, който според бюджетната служба ще достигне безпрецедентни нива през следващите години.

„Какви са историческите данни за страните, които взимат заеми в собствената си валута, преживяващи такъв вид дългова криза, удар откредиторите или нещо подобно?“, запита Кругман. „Почти няма примери за това“, с евентуалното изключение на Франция през 1926 г., каза той. Той отбеляза, че Япония има „огромен дълг от десетилетия насам. Огромни, постоянни дефицити. Все още няма криза”.

В същото време Кругман заяви, че „имаме проблем“ по отношение на федералните програми с помощи. „Ако постоянно харчите много повече пари, отколкото получавате, това не може да продължава вечно“.

„За да се справите с това в един момент или трябва да започнете да събирате повече приходи, или трябва да започнете да намалявате помощите за възрастни хора“, каза Кругман. „А изглежда не сме политически способни да направим нито едно от тези неща“.