Икономистът, който води битката на Германия срещу дълга

Ларс Фелд не се представя за хардлайнер.

Той има мил глас, приятно ръкостискане, нежна усмивка. В кабинета му в Института Валтер Ойкен – икономически мозъчен тръст в западния германски град Фрайбург, купчини ръкописи и казуси покриват половината стая. Рафтовете с книги се простират до тавана, бюрото без украси е позиционирано до прозореца.

Но външният вид може да лъже. Фелд е един от водещите привърженици на особено германската насока в икономиката, която твърдо се противопоставя на публичния дълг, пише Bloomberg.

От местата си във Фрайбург и Берлин, където служи като съветник на министъра на финансите Кристиан Линднер, Фелд помогна за оформянето на противоречиви фискални политики, които препънаха най-голямата икономика в Европа, докато се бори със стагнация и блокира призивите на партньори като Франция и Естония за повече съвместно европейско емитиране на дълг за финансиране на спешно увеличаващите се разходи за отбрана.

„Ако призоваването за солидни публични финанси се смята за радикално в наши дни, тогава имаме сериозен проблем“, казва Фелд за своите критици.

Икономистът се чувства оправдан от следизборния хаос в съседна Франция, където опасенията за скок в държавните разходи подтикнаха пазарите да увеличат рисковата премия, която изискват, за да държат държавни облигации.

„Беше успокояващо да видя това. Важно е финансовите пазари да имат дисциплиниращ ефект. Това гарантира, че политиците обмислят внимателно кое е фискално възможно“, споделя Фелд, допълвайки, че нова криза с еврото все още не може да бъде изключена.

Дългът се превърна в екзистенциален проблем в Европа. След необузданото вземане на заеми по време на пандемията, инвеститорите и властите започват отново да насочват фокуса си към публичните финанси и то не само в силно задлъжнели страни като Франция, която е изправена пред мониторинг съгласно бюджетните правила на Европейския съюз.

Макар канцлерът социалдемократ Олаф Шолц и министърът на икономиката Роберт Хабек, който е лидер на Зелената партия, да се бориха да дадат тласък на икономиката на Германия чрез повече публични разходи, Линднер, чиито Свободни демократи са най-малката партия в тази разнородна коалиция, блокира пътя им.

След месеци на преговори за бюджета за следващата година Линднер най-накрая прокара съкращения във всички министерства, с изключение на отбраната.

За Фелд това показва, че е възможно да се поставят лимити на разходите, ако е необходимо. Въпреки силния натиск от своите коалиционни партньори, Свободните демократи успяха да се придържат към т.нар. дългова спирачка на Германия.

Този противоречив механизъм, записан в германската конституция, ограничава правителствените нетни нови заеми до 0,35% от годишното производство на страната.

Приета след финансовата криза през 2009 г. и влязла в сила през 2011 г., днес спирачката се смята за остаряла от много икономисти. Германия трябва да обнови своите остарели железопътни линии и пътища, да се откаже от изкопаемите горива, да възстанови армията си, за да отблъсне една войнствена Русия и да прекъсне зависимостта си от Китай. Фелд е един от малкото икономисти, които настояват, че всичко това е възможно с действащата дългова спирачка.

Освен това сравнително ниските нива на дълга на Берлин накараха критиците на Фелд да твърдят, че Германия може лесно да се справи с всички тези предизвикателства, без да дестабилизира нищо. Включвайки извънбюджетните фондове, които не попадат в политиката за ограничаване на дълга, Германия се очаква да има общ дълг от 64% от нейния брутен вътрешен продукт тази година - доста под средното за ЕС, което е около 82%. За сравнение във Франция е 110%, а в САЩ - около 100%.

Фелд, чиято първа работа е като медицинска сестра в психиатрична институция, има уникален поглед към ситуацията. Той вярва, че европейските страни не държат финансите си под контрол, което носи опасност за Германия като „гарант“ за баланса на Европейската централна банка и бюджета на ЕС.

Ако финансовите пазари загубят доверие в член на еврозоната, това може да създаде низходяща спирала. Франция и Италия са твърде големи, за да бъдат спасявани от Германия, казва Фелд, и не може да се очаква ЕЦБ да бърза да се притече на помощ.