Премиерът на Франция оцеля в борбата за бюджета, но пак е хванат в капан

Премиерът на Франция Франсоа Байру оцеля при последния от поредица от четири вота на недоверие, проведени в период от няколко дни. Докато обаче гледа от – както той се изказа, „бюджетните Хималаи“, пътят му напред е доста неравен и няма много за какво да се хване, за да продължи.

Байру прокара плановете за разходите на Франция през 2025 г. през парламента без гласуване, а това постави оцеляването на неговото правителство на карта и го остави с изтънена подкрепа, пише Politico. Малцина законодатели бяха доволни от 53-те млрд. евро намаления на разходите и повишения на данъците, които Байру поиска, за да намали растящия бюджетен дефицит на страната.

Опозиционните социалисти, за чиято подкрепа премиерът прекара седмици в ухажване, заявиха, че са против бюджета на Байру, но избраха да не го отхвърлят в името на стабилността. Изглежда обаче, че и те са яхнали ветровете на общественото мнение.

Проучване на социологическата агенция Elabe от 6 февруари сред 1000 френски гласоподаватели показва, че 60% от респондентите одобряват решението да не се сваля правителството, въпреки че 62% се противопоставят на плановете на кабинета за разходите. Около 76% смятат, че правителството няма да може да приеме важно законодателство до следващите избори.

Наистина, всякакви бъдещи опити за законодателство по горещи въпроси биха могли да свалят Байру предвид ограничената подкрепа, с която разполага. Френският премиер няма кой знае колко пространство за маневриране, а назряващият дебат за имиграцията може да го принуди да вземе страна по една от най-емоционалните политически теми във Франция.

Байру ефективно откри дебат по темата миналия месец, когато каза, че има чувството, че части от Франция са „наводнени“ от мигранти. Коментарите, които повториха крайнодясната реторика за миграцията, заплашват да осуетят усилията му да накара социалистите да подкрепят бюджета му. Партията заяви, че е възмутена и обеща да внесе своя вот на недоверие заради отказа на правителството да поддържа „републиканските ценности“, след като бюджетът бъде финализиран.

Мярката вероятно няма да мине без подкрепата на крайнодясната партия „Национален сбор“, което е малко вероятно.

В своите редици Байру изглежда е отворил вратата за двама от най-консервативните си членове на кабинета, министърът на вътрешните работи Брюно Ретайо и министърът на правосъдието Жерал Дарманен, да се опитат да премахнат гражданството по рождено право по-малко от две години след затягането на имиграционните мерки.

Да си роден на френска земя не гарантира гражданство, както е в САЩ, но всеки, роден във Франция от родители чужденци, може да стане гражданин на 18 години, ако все още живее в страната и е живял там за поне пет години от 11-годишна възраст.

Плановете на Дарманен и Ретайо създадоха напрежение в коалицията, която подкрепя френския президент Еманюел Макрон. Елизабет Борн, бивш министър-председател и настоящ министър на образованието, се обяви против предложението за реформа на гражданството по рождение, както и министърът на външните работи Жан-Ноел Баро.

Разколът по въпросите на имиграцията може да се окаже фатален както за правителството на Байру, което включва центристи и консерватори, така и за коалицията от умерени отляво и отдясно, които се обединиха, за да подкрепят пробизнес платформата на Макрон, когато той беше избран за първи път за президент през 2017 г., казва бивш високопоставен депутат в редиците на Макрон.

„Ако групата се разпадне, това няма да е свързано с данъчни политики, а с имиграцията“, коментира бившият член на парламента, пожелал анонимност.