Военната икономика на Путин процъфтява, а останалата част от Русия едва оцелява

Пропастта между икономиката на две скорости на Русия става все по-голяма, тъй като бизнесът, свързан с инвазията на президента Владимир Путин в Украйна, процъфтява, а останалият се бори за ресурси, пише Bloomberg.

Огромните разходи за войната все повече ограничават растежа до военно-промишления комплекс, като дисбалансът в икономиката подчертава, че Кремъл е готов да продължи войната, но вероятно ще са необходими години, за да се върне към нормалното състояние, дори и ако боевете спрат.

„Остава само една тясна група от водещи индустрии с високи темпове на растеж – всички са свързани с държавни поръчки и отбрана“, казва София Донец, главен икономист в T-Investments. Трудно е да се намерят други сектори, които са на печалба, добавя тя.

Бизнесът е под натиск, откакто централната банка повиши основния лихвен процент до 21% през октомври, за да ограничи инфлацията, която е повече от двойно над целта от 4%. Предвид забавянето на местното търсене, по-ниските цени на износа и допълнителните разходи в резултат на санкциите, пред които са изправени предприятията, централните банкери са под натиск да намалят разходите по заемите на срещата си в петък.

Производството в повечето граждански производствени отрасли е спаднало през първите четири месеца на тази година, според данни на Федералната статистическа служба.

Централните банкери признават, че резките увеличения са влошили финансовото състояние на 78-те най-големи компании в страната. Броят на фирмите, отбелязани като финансово затруднени, се е удвоил до 13, като сега е възможно да се стигне до фалити, според доклад, публикуван на 28 май. В повечето сектори се наблюдава спад в броя на печелившите компании, се посочва в доклада.

Все повече части от реалния сектор на икономиката отбелязват спад в производството, цитира информационната агенция ТАСС думите на министъра на икономиката Максим Решетников от вторник. Министерството разчита на облекчаване на паричната политика, за да подпомогне растежа, каза още той.

В същото време огромните постъпления от бюджета и преференциалните заеми правят приоритетните индустрии по-малко чувствителни към пазарните лихви и им позволяват да продължат да се разрастват.

Производството на бойни машини, самолети и кораби е нараснало с 32% през първите четири месеца на годишна база, показват данните на статистическата служба. Производството на продукти като компютри, електроника и оптика – категория, която включва, наред с другото, части за самолети и ракетни двигатели, както и оптически мерници – е нараснало с 14%. Производството на „готови метални изделия“, което включва оръжия и муниции, е отбелязало ръст от 16%.

Машиностроителният комплекс, обхващащ тези сектори, е допринесъл с над 50% за общото увеличение на производството, според оценки на Министерството на икономиката.

„Спад на общото производство не се наблюдава, тъй като държавните поръчки за отбрана задържат темповете на спад“, коментира Наталия Милчакова, анализатор в Freedom Finance Global в Казахстан. Данните показват, че годишното увеличение на производството през първите четири месеца на годината е 1,2%.

Путин вижда успеха на военно-промишлените сектори като ключов фактор за успеха на руските сили на бойното поле в Украйна. Разходите за отбрана са определени като основен приоритет и се очаква да погълнат една трета от държавния бюджет през тази година.

Руският лидер също така заяви през май, че иска военният комплекс на страната да получи още повече държавно финансиране, за да укрепи позициите си на световния пазар на оръжия и да увеличи износа.

Въпреки спада в цените на петрола и приходите от износ, Кремъл не планира да намалява разходите през тази година, което може да доведе до утрояване на бюджетния дефицит в сравнение с първоначалния план. Въпреки че Националният фонд за благосъстояние е до голяма степен изчерпан по време на войната, все още има достатъчно средства, за да се компенсира недостигът на приходи от петрол за следващите 18-24 месеца, ако цените спаднат до около 50 долара за барел, според оценките на Bloomberg Economics.

Новите санкции също е малко вероятно да спрат военната машина на Кремъл, тъй като предишните кръгове не успяха да нарушат външната търговия, която пълни хазната. Докато европейските и американските официални лица продължават да настояват за по-голям натиск, за да притиснат икономиката на Путин, Русия умело преминава към нови търговски партньори, създава алтернативни вериги за доставки, изгражда нови логистични маршрути и измисля решения за трансгранични плащания.

„Винаги има икономическа логика някой да помага на Русия да заобикаля санкциите, ако има пари за печелене“, казва Татяна Орлова, главен икономист в Oxford Economics. „Затова за всеки кръг от санкции много бързо се намират решения – това прави санкциите неефективни.“

Все пак санкциите допринасят за отслабването на финансовото състояние на руските компании, според доклада на централната банка.

Макар и да не могат да извадят руската икономика от военните основи, западните ограничения допринасят за влошаването на резултатите на бизнеса в гражданските сектори, като увеличават разходите и усложняват логистиката, плащанията и достъпа до вносни технологии. Те също така ограничават експортния потенциал, което заедно с понижаването на местното търсене води до забавяне на производството.

Това кара предприятията, свързани с отбраната, да поемат водещата роля в индустрията. Икономическата активност в около 84% от останалите сектори продължава да се забавя, според Raiffeisenbank в Москва.

„Машиностроителният сектор подкрепя растежа на индустрията като цяло, докато останалите сектори имат отрицателен принос“, заявиха анализаторите на банката в бележка миналата седмица.