Руската икономика най-накрая стагнира. Какво означава това за войната и за Путин?

Тази загуба на икономически импулс идва едновременно с намаляващите приходи от петрол и газ – ключова опора на руската военна машина. През 2022 г. данъчните приходи от изкопаеми горива съставляваха около 40% от финансирането в руския федерален бюджет, повече от достатъчно, за да платят войната. Предварителните оценки за първите три тримесечия на 2025 г. показват, че този дял е спаднал до 25%.

Намаляващите цени са отчасти причина за това – цената на петрола сорт "Уралс" спада от около 90 долара за барел в началото на 2022 г. до 50 долара за барел до края на 2025 г. на фона на глобалното пренасищане с доставки. Санкциите на САЩ срещу "Лукойл" и "Роснефт"  доведоха цената  на руския петрол до под 40 долара за барел в първите седмици на 2026 г.

Санкциите на Запада също играят роля въпреки усилията на Русия да намери нови купувачи. Китай, Индия и в по-малка степен Турция увеличиха покупките си след инвазията, тъй като износът за Европа рязко спадна. Към 2026 г. общият им бизнес обаче бледнее в сравнение с покупките на страните, наложили санкции, в навечерието на войната.

Индия по-специално намали покупките си на петрол от Русия през последните месеци заради заплахите за въвеждане на търговски мита от президента на САЩ Доналд Тръмп.

Айзък Леви, политически анализатор в Центъра за изследвания на енергията и чистия въздух, коментира: „Приходите на Русия от износ на изкопаеми горива през 2025 г. са с 13% под нивата отпреди войната, притиснати от по-строгите санкции, ударите с дронове на Украйна по енергийната инфраструктура, борбата за намиране на нови пазари за износа на газ и по-ниските световни цени на петрола“.

„Този ​​натиск непрекъснато източва приходите, на които Москва разчита, за да финансира войната си, но съюзниците на Украйна трябва да направят повече, за да ограничат напълно военния бюджет на Кремъл“, добавя той.

Насочването към сенчестия флот на Русия, включително задържането на кораби без флаг, би ограничило рязко обема на износа на петрол, както и приходите, смята Леви.

Демографията като дългосрочен натиск

Проблемите на Владимир Путин с петрола може да са само временен спад, особено ако цените започнат да се възстановяват през 2026 г., каквито признаци има на фона на конфликта между САЩ и Иран.

Русия страда и от дългосрочен демографски натиск, който сега силно засяга руската икономика. Руското население намалява постоянно от 2019 г. насам, от 145,5 млн. души на 143,5 млн. души през 2024 г. Това се дължи на комбинацията от намаляваща раждаемост, жертви от войната и емиграция.

Въпреки че западните страни също наблюдават спад в раждаемостта, той не е толкова голям, а имиграцията подкрепя продължаващия ръст на населението.

„Русия няма потенциал за бърз растеж“, казва д-р Марек Дабровски, сътрудник в брюкселския мозъчен тръст Bruegel. „Бизнес климатът, свързан с войната, разбира се, е част от историята, но основната история тук е дългосрочната демография. Тя не се е променила“, добавя той.

Това означава, че недостигът на работна ръка вече е нещо обичайно в Русия – факт, който според експерти може да се види в необичайно ниския процент на безработица от само 2%.

Кремъл се стреми да укрепи фискалната си позиция с няколко големи увеличения на данъците. През 2025 г. властите увеличиха корпоративния данък от 20% на 25% и въведоха по-високи данъчни ставки. В началото на 2026 г. влезе в сила и увеличение на ДДС от 20% на 22%, което е по-високо, отколкото в САЩ, Великобритания, Франция или Германия.

Въпреки че руското правителство е освободило някои стоки от първа необходимост, увеличението на ДДС идва в допълнение към постоянната инфлация в Русия, която увеличава цените на основните стоки.

Макар че на Запад се говори много за въздействието на войната върху инфлацията, Русия е преживявала много по-висока инфлация за по-дълго време. Усилията за борба с тази инфлация само допринесоха за забавянето.

(Продължава на следващата страница)