Руската икономика най-накрая стагнира. Какво означава това за войната и за Путин?

Д-р Владислав Иноземцев, икономист и съосновател на мозъчния тръст „Център за анализ и стратегии в Европа“, казва, че централната банка и финансовото министерство провеждат „безотговорна политика, която започна да охлажда икономиката през 2023 г.

„Заради това централната банка повиши основния си лихвен процент до 21%, правителството се отказа от програмата си за субсидирани ипотеки, а банките започнаха да съкращават заемите и да увеличават лихвите, повечето от които не бяха фиксирани, а плаващи“, допълва той.

„Защо Кремъл подкрепяше подобна политика, е донякъде загадка за мен“, казва икономистът.

Оптимизмът избледнява със забавянето на военните разходи

Има признаци, че икономическите трудности се отразяват на морала на обикновените руснаци. Според анкета, проведена в Русия от Gallup, нахлуването в Украйна първоначално е увеличило оптимизма относно икономиката в Русия на фона на военния бум. През юли 2021 г. повечето руснаци вярват, че икономиката се влошава, но през ноември 2022 г. тази ситуация се обръща, като повечето казват, че условията се подобряват.

Към август 2025 г. този оптимизъм е избледнял, като 39% от руснаците казват, че икономическите условия се влошават в сравнение с 29% през 2022 г.

Ключовият въпрос за Украйна е дали Русия ще може да поддържа скока във военните си разходи. В хода на войната руските военни разходи като дял от БВП се удвоиха до над 7%. Това е два пъти повече от разходите на САЩ от 3,4% от БВП и от всяка отделна страна членка на НАТО.

Ръстът на разходите през първите няколко години на войната сега се забавя, като между 2024 и 2025 г. е само 0,1 процентен пункт.

Русия обаче е в уникална позиция, що се отнася до възможностите за поддържане на военния бюджет. Заемите са възможни, защото страната има относително нисък размер на дълга, въпреки че достъпът до международните пазари е ограничен след инвазията и последвалите санкции. Отделно данъците могат да бъдат повишени отново.

Вземането на решения зависи от това какво ще се случи с петрола. По-нататъшното понижаване на цените може да означава повишена несигурност, а покачването може да означава стабилизация. Следователно експертите заключават, че Русия би трябвало да може да продължи да плаща за войната, поне в краткосрочен план.

„Путин ще насърчи централната банка да печата пари, той ще продължи да повишава данъците, да продава държавна собственост и да национализира бизнес корпорации“, казва Иноземцев. „Това ще му позволи да получи достатъчно пари, за да води войната през 2026 г. и вероятно и през 2027 г.“, подчертава той.

Съществува и въпросът дали нарастващото икономическо недоволство в Русия ще се превърне в нарастващо политическо недоволство.

През последните няколко седмици има доказателства, че мисленето на Кремъл се е променило. Русия се съгласи на мирни преговори с Украйна за първи път от месеци, като срещи, водени от САЩ, се проведоха в Абу Даби и Женева. За преговарящите от Украйна ключов фактор сега е в действие: военната икономика на Русия показва признаци на слабост, която не може да продължи вечно.