Губи ли Франция аурата си на голяма икономическа сила?

Предстоящите местни избори във Франция на 15 и 22 март ще бъдат тест за основните политически сили, но няма автоматично да предопределят президентския вот през 2027 г. Това коментира Стефан Манов, секретар на Асоциация Френско-български форум, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Според него оставките на ключови фигури и напрежение около институциите допълнително усложняват политическата картина. Центристката партия на президента Еманюел Макрон продължава да има слабо местно присъствие, а в същото време страната се стреми да запази лидерска роля в Европа, въпреки отслабената си икономическа позиция, подчертава гостът.

По думите му местните избори традиционно се различават от националните, тъй като избирателите гласуват за познати фигури на местно ниво, а не непременно според националния политически баланс. Въпреки това в големи градове като Париж, Лион и Марсилия се очакват оспорвани сблъсъци, включително заради разделенията в левицата и усилията на „Национален сбор“ да наложи по-умерен образ.

Манов подчерта, че въпреки електоралния ръст на партията на Марин Льо Пен, френската мажоритарна система във Франция затруднява пробива на партията на национално ниво.

„Този ефект на санитарния кордон на републиканския бараж, тоест бенд във втория тур на изборите, е изключително трудно да бъде преодолян от партията на Марин Льо Пен, политолозите използват термина „стъкления таван“, който не може да бъде пробит. Според мен ситуацията във Франция не се е променила“, каза Манов.

По отношение на президентските избори през 2027 г. ситуацията остава неясна и зависи и от съдебния казус около Марин Льо Пен и евентуалната ѝ неизбираемост, както и с възможността Жордан Бардела, който също показва силни резултати в социологическите проучвания, да бъде кандидат на Националния сбор. Паралелно крайната левица на Жан-Люк Меланшон се опитва да разшири подкрепата си сред избиратели с емигрантски произход, коментира гостът.

„Социологическите проучвания не дават разлика между Марин Льо Пен и Жордан Бардела - на този етап и двамата взимат 35-36% на първи тур, тоест сигурно класирани“, посочи Манов.

Оставките на ключови фигури, включително на управителя на централната банка и председателя на Сметната палата, според анализатори са част от по-широко институционално пренареждане преди края на мандата на президента Макрон.

По думите на Манов една от хипотезите е, че това създава предпазни механизми срещу евентуална радикална промяна на политическия курс. 

На европейската сцена Франция демонстрира амбиция за лидерство, но според Манов икономическите показатели поставят страната в уязвима позиция. Бюджетният дефицит остава висок, а държавният дълг продължава да нараства, което ограничава стратегическите ѝ възможности.

„Бюджетният дефицит е 5%. Това е огромно и няма да бъде резорбирано в следващите 3-4 години по така наречената бюджетна траектория“, заяви Манов и допълни, че при тези параметри амбициите за по-силна европейска роля остават по-скоро на ниво политическа визия.

Целия разговор може да намерите на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.