Конституционният съд на Франция одобри бюджета на страната за 2026 г.

Конституционният съд на Франция е одобрил бюджета на страната за 2026 г., който включва серия от мерки, насочени към облагане на богатите с допълнителни данъци. Съдебното решение най-накрая проправя пътя за президента Еманюел Макрон да обнародва законопроекта, съобщава Bloomberg.

Съдиите са потвърдили процедурата за приемане на закона и са обявили по-голямата част от неговите разпоредби за конституционни.

Съдът е отменил обаче някои незначителни елементи от законопроекта с мотива, че нямат място в бюджета, и са добавили бележки към две разпоредби, за да гарантират, че прилагането им е конституционно.

Потвърждаването на бюджета от Конституционния съд бележи една от последните стъпки в политически коварния, продължил месеци, път на премиера Себастиан Льокорню към приемането на план за приходите и разходите на страната за тази година.

При проверката на три политики за облагане на богатите с данъци, осъществена по искане на Льокорню, съдът се фокусира върху един от най-спорните въпроси, възникнали по време на политическия дебат. Социалистическата партия, от чиято подкрепа разчиташе правителството, за да избегне свалянето му при вот на недоверие, поиска богатите да плащат повече.

Съдиите посочват в четвъртък, че процедурите за приемане на нови данъци върху доходите на най-богатите граждани на страната и промените в правилата за прехвърляне на семейни компании са в съответствие с конституцията.

Съдът не се е произнесъл по конституционността на самите мерки, тъй като не е имало директни оплаквания, формулирани от премиера или по време на парламентарен дебат.

Не е ясно колко ще донесат мерките за правителството, но обхватът им е далеч по-тесен от т.нар. данък върху богатството „Цукман“, за който първоначално настояваха левите партии и който биха могли да възродят в президентската кампания догодина.

Трите мерки, представени пред съда, „имат относително ограничен обхват“, казва Оливие Жаноре, партньор в Duroc Partners и специалист по данъчно облагане на богатството. „Това, което тревожи клиентите, е какво ще се случи след 2027 г.“, добавя той.

Една от мерките за първи път ще въведе данък, определен на 20%, върху определени „непрофесионални“ активи, държани в холдингови компании. Те могат да включват яхти, бижута, състезателни коне, колекции от вина и имоти.

Друга мярка би затегнала правилата около данъчното облекчение за наследството. То предлага значителни спестявания за собствениците на компании, които завещават бизнесите си на децата си. Активи, като платноходки и имоти, вече няма да отговарят на условията по бюджетния закон за 2026 г.

Третата мярка би намалила предимствата на системата, която позволява отлагане на данъците върху капиталовите печалби.

Политиките за облагане на богатите с данъци бяха гореща тема и на предсрочните избори във Франция през 2024 г., които доведоха до блокаж на парламента. Дебатът оттогава насам стресна богатите граждани на страната и някои решиха да напуснат Франция или да обмислят евентуално преместване в бъдеще, според консултантски компании.

Голяма част от усилията за намаляване на дефицита на Франция – сега най-големият в еврозоната, разчитат на увеличаване на данъчното облагане на бизнеса и богатите. През 2026 г. правителството реши да удължи допълнителните данъци върху доходите на най-високоплатените в страната и данъка върху печалбите на най-големите компании, който трябваше да продължи само една година.

Очаква се дефицитът да спадне до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Франция през тази година от 5,4% през 2025 г. По-рано в четвъртък държавната сметна палата предупреди, че постигането на целта е „много несигурно“, отчасти защото корпорациите могат да правят корекции, за да избегнат плащането на временните данъци.