Макрон се опитва да предпази Франция от Льо Пен преди изборите през 2027 г.

Еманюел Макрон се опитва да защити Франция от потенциален крайнодесен президент. Френският държавен глава ускорява назначаването на ключови кадри и поставя свои лоялни хора на висши постове, за да затвърди влиянието си и да попречи на „Национален сбор“ да изпълни популистката си програма, според четирима френски служители и двама бивши служители, цитирани от Politico.

Проучванията показват, че крайната десница е фаворит за президентските избори през следващата година, а Марин льо Пен и Жордан Бардела - потенциалните ѝ кандидати, са дали знак, че ще се опитат да отменят икономическите реформи на Макрон и да оттеглят ангажиментите на Франция към ЕС и НАТО.

„Той [Макрон] е загрижен за предстоящите опасности и иска да укрепи своето наследство“, казва бивш дипломат, докато Западът е изправен пред нестабилност, предизвикана от руската агресия и американската непредсказуемост.

Макрон вече е избрал свой съюзник за главен одитор на страната въпреки обвиненията в конфликт на интереси. В Министерството на външните работи тече мащабна реорганизация, която ще надхвърли традиционната лятна ротация на посланиците във френските посолства. Повече от 60 представителства очакват нови посланици в следващите месеци, включително във Вашингтон, Лондон, Берлин и Киев.

„Всичко ще бъде уредено преди президентските избори през май 2027 г.“, казва френски посланик пред Politico.

Преждевременното подаване на оставка на управителя на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало през миналата седмица също отваря пътя на Макрон да назначи нов човек на този пост с шестгодишен мандат преди следващите избори.

Решението на Макрон да смени най-висшия генерал на Франция през лятото беше частично мотивирано от желанието да има силен глас на този пост, за да се изправи срещу потенциален президент от „Национален сбор“, казват двама военни представители. Според един от тях идеята е да се гарантира, че който и да заема тази длъжност, ще има достатъчно опит, за да бъде уважаван, ако се опита да отхвърли спорните предложения на „Национален сбор“ – включително напускането на интегрираното командване на НАТО.

Кадровите промени отиват далеч отвъд тези на един лидер, който се опитва да запечата мястото си в историята, казват официални лица, разговаряли с Politico под условие на анонимност, за да могат да говорят откровено. Те твърдят, че това е ясен опит да се предпазят френските институции от възможни сътресения, предизвикани от „Национален сбор“.

За Макрон обаче това е деликатен баланс. Назначаването на много близки съюзници на някои от тези постове рискува да отслаби възприеманата им независимост и неутралност – независимо от първоначалния мотив за определянето им.

А и поставяйки съюзници на високи постове, френският президент може да има предвид други срокове след 2027 г., посочи бившият дипломат. На никого не е убягнало, че Макрон, който не може да се кандидатира за трети пореден мандат, вече е намекнал, че може да обмисли да се кандидатира на президентските избори през 2032 г.

Заключване на институциите

Може да се наложи „Национален сбор“ да изчака с избора на кандидат за президент, докато през юли бъде взето решение по обжалването на Льо Пен срещу осъждането ѝ за злоупотреба с власт и петгодишната ѝ забрана да се кандидатира за избори, но партията вече протестира срещу „нелибералните“ ходове на Макрон.

„Президентът Макрон се опитва да блокира нашите институции, надявайки се да запази контрол над тях и да разшири влиянието си“, заяви на 11 февруари Бардела, кандидатът за президент по „план Б“ на партията.

Попитан на европейската среща на върха на 12 февруари за усилията си да защити институциите, преди да напусне поста, Макрон отговори, че това е „важен“ въпрос, но отказа да отговори, тъй като не е бил включен в дневния ред.

Френският президент предизвика подобни спорове и с други кадрови промени. Той беше критикуван за това, че миналата година вкара политиката във френската бюрокрация, назначавайки политически съюзник с ограничено юридическо образование за ръководител на най-висшата конституционна институция на Франция. Изборът на Макрон за представител на Франция в Европейската комисия през 2024 г., Стефан Сежурне, също привлече внимание заради близките им връзки.

Франция се гордее с една от най‑мощните президентски институции в Европа, но това не означава, че следващият ѝ лидер ще може лесно да отстрани или игнорира назначените от Макрон лица.

Кадровите промени ще представляват „предизвикателство за великата визия на Марин льо Пен за истинска промяна“, заяви френският конституционен експерт Бенжамин Морел.

„Системата е изградена с редица предпазни мерки. Те може да не гарантират наследството на Макрон, но ще ограничат нейната изпълнителна власт, дори и да изглежда почти абсолютна във Франция“, добави той.

Не е детска игра

На хоризонта се очертават още назначения, които ще бъдат обект на ожесточени спорове. Макрон ще трябва да избере нов председател на Държавния съвет – ключова институция, която действа както като правен съветник на правителството, така и като съдия в спорове между граждани и държавата – когато настоящият председател на органа достигне задължителната пенсионна възраст от 68 години през май.

„Административното право не е детска игра, то се занимава с имиграционни спорове, обществен ред, полиция... всички теми, които са много възпламеними“, каза Морел.

В рамките на ЕС правителствата искат да приключат преговорите за следващия седемгодишен бюджет на Съюза преди 2027 г., споделя представител на Европейския парламент.

И се очертава дебат дали да се опита подновяване на мандата на Антонио Коща като председател на Европейския съвет преди изтичането му – малко след президентските избори във Франция, добавя той. „Това със сигурност ще се превърне в проблем. Необходимо е единодушие, а [унгарският премиер Виктор] Орбан, ако все още е на поста си, и чехите са в същата група като Льо Пен“, допълни той.

/БГНЕС/