Франсоа Вилроа дьо Гало неочаквано се оттегля като гуверньор на Френската централна банка

Гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало неочаквано подаде оставка - ход, който оставя избора на негов наследник в ръцете на президента Еманюел Макрон, предава Bloomberg.

Шокиращата оставка, която влиза в сила през юни, означава, че един от най-влиятелните централни банкери в Европа ще напусне поста си доста преди края на втория си мандат през октомври 2027 г.

Финансистът, чиято длъжност включва и място в Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), обясни в понеделник, че му е била предложена роля, на която не е могъл да откаже - да ръководи фондация за младежи в затруднено положение - и че решението му да напусне е „лично“.

„Малко повече от година преди края на втория ми мандат ми се струва, че ще съм изпълнил основната част от мисията си“, посочва той в прессъобщение.

Каквато и да е мотивацията му, напускането му позволява смяната на ръководството да се случи в сравнително благоприятен момент за Франция - с окончателно приет бюджет за 2026 г.

Въпреки това възможността Макрон да остави отпечатък върху европейската икономическа политика дори след края на президентския си мандат вероятно ще раздразни кандидатите за изборите през 2027 г., които иначе биха имали привилегията да назначат следващия управител на централната банка.

Проучванията на общественото мнение показват, че лидерите на крайната десница Марин льо Пен и Жордан Бардела са сред най-популярните политици във Франция и всеки от тях би бил фаворит. Партията им смекчи антиевропейската си реторика през последните години, но продължава да се определя в опозиция на проевропейския курс на Макрон и на основните институции на Европейския съюз (ЕС).

Крайната десница, заедно с крайната левица, също така са влизали в сблъсъци с правителствата на Макрон по въпроси, свързани с бюджета, и неведнъж са се опитвали да свалят неговите премиери и да предизвикат избори заради икономическата и фискалната политика.

Назначаването на управителя на Френската централна банка подлежи на изслушвания в комисиите по финанси на Националното събрание и Сената. Изборът му може да бъде блокиран, ако три пети от общия брой гласове в двете комисии са отрицателни.

„Времето от сега до началото на юни е достатъчно, за да се организира спокойно моето наследяване, съгласно правилата на републиката“, пише Франсоа Вилроа дьо Гало, добавяйки, че е информирал Макрон, правителството и председателя на ЕЦБ Кристин Лагард за решението си.

Крайнолевите и крайнодесните групи, които най-вероятно биха възразили срещу избора на Макрон, увеличиха присъствието си в комисията по финанси на Националното събрание след изборите през 2024 г. Заедно обаче те имат по-малко от 30 от общо 73 членове, а съответната 49-членна комисия в Сената е доминирана от консерватори, центристи и по-умерено леви.

Преструктурирането на ЕЦБ

Напускането на Франсоа Вилроа дьо Гало се случва в период на по-широки промени в ръководството на ЕЦБ, а мандатите както на Лагард, така и на главния икономист Филип Лейн изтичат догодина.

Този ход може също да подхрани нови спекулации за евентуално по-ранно напускане на Лагард, за да се позволи на страните от ЕС да вземат решението за нейния наследник преди изборите във Франция. Тъй като три места в Изпълнителния съвет на ЕЦБ ще се освободят през 2027 г., следващият председател на ЕЦБ би могъл да се избере заедно с другите два поста, изтегляйки решението за началото на годината.

Подобен сценарий би изглеждал още по-логичен, ако Франция се стреми към поста главен икономист, когато Лейн напусне през май догодина, тъй като в противен случай страната би заемала и двете позиции за почти половин година.

Предсрочната оставка на френския гуверньор ще премахне един от най-„гълъбовите“* гласове в ЕЦБ, макар самият той да избягва подобни етикети. Наскоро финансистът предупреди, че централната банка трябва да бъде „гъвкава“ по отношение на лихвените проценти, като отбеляза, че рисковете от по-бавна от целевата инфлация са по-значими от тези от ускоряването ѝ. При инфлация близо до целта от 2% засега централните банкери поддържат паричната си политика без промяна от юни насам.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.