Как Франция губи лидерството си в европейското селско стопанство

Франция, дългогодишен селскостопански лидер в Европейския съюз (ЕС), отбеляза спад на търговския си излишък в хранително-вкусовата промишленост за миналата година, засегната от зависимостта от износа към пазари извън блока и трудностите при задоволяване на вътрешното търсене, докато други европейски страни печелят позиции, съобщава Euractiv.

Благодарение на своите вина, зърнени храни и млечни продукти, Франция е селскостопанската звезда на Европа. През 2024 г. стойността на производството на страната достига 88,3 млрд. евро, най-високата в ЕС, следвана от Германия (75,5 млрд. евро), Италия (70,2 млрд. евро) и Испания (68,7 млрд. евро).

И все пак търговският баланс се влошава. През 2025 г. Париж регистрира най-слабите си резултати в търговията със селскостопански храни от четвърт век, както и най-нисък излишък от 25 години.

Това не е просто краткосрочна криза, а резултат както от външни сътресения, така и от по-дълбоки структурни проблеми.

Зависимост от пазари извън ЕС

В продължение на десетилетия излишъкът на Франция в хранително-вкусовата промишленост се движи от износа на продукти с висока добавена стойност, като вино и спиртни напитки, продавани както в рамките на ЕС, така и в трети страни.

Тази нарастваща зависимост направи Франция особено уязвима, когато през лятото се появиха търговски търкания. През юли и август двата основни експортни пазара на Франция за вино и спиртни напитки – САЩ и Китай – наложиха високи мита: 15% за вино и спиртни напитки от ЕС в САЩ и до 34,9% за спиртни напитки в Китай.

Въздействието беше незабавно: износът на вино спадна с 8% по стойност, а цените на спиртните напитки се сринаха с цели 25%.

Франция също така се сблъска с рязък спад в износа на зърнени култури, засегнат от лошата реколта през 2024 г. и загубата на ключов купувач на пшеница Алжир на фона на геополитическото напрежение.

Други страни се справят по-добре

Други страни от ЕС са се справили по-добре с предизвикателствата, като са се съсредоточили върху висококачествени местни продукти или ефективни технологии и като разчитат в по-голяма степен на търговията в рамките на ЕС.

Испания, например, консолидира позицията си на четвъртия по големина износител в ЕС, благодарение на „ясното предимство в ценовата конкурентоспособност“ при ключови продукти като плодове, зехтин и свинско месо.

Също така в Източна Европа конкурентите растат бързо. Полша, по-специално, разширва своя производствен и експортен капацитет, като комбинира силна разходна ефективност с все по-интегрирана агрохранителна промишлена верига.

Но най-ясният пример е Италия, която се конкурира по качество и брандиране, а не по цена, използвайки географски предимства. Страната е постигнала рекорден износ от около 73 млрд. евро в селскостопански хранителни продукти през 2025 г., което е с 5% повече спрямо 2024 г.

Пропуснато търсене

Франция също така страда от известна степен на елитаризъм. Разчитайки на силна и кодифицирана традиция, тя не успя да се адаптира към променящото се потребителско търсене, тъй като хората все повече жадуват за по-евтини продукти и вече не искат да прекарват часове в кухнята за по-сложни ястия.

При плодовете и зеленчуците страната вече отчита дефицит. Потреблението се измества от пресни продукти към преработени.

Но изграждането на фабрики отнема време и изисква дългосрочно планиране, нещо, с което Франция се бави, посочва Буркхард Шаер, директор на френско-германската агенция за селскостопански изследвания ECOZEPT. „Няма видимост в конвенционалното земеделие на Франция“, добавя той.

Дефицитът на Франция променя единния пазар. Страната сега се превръща в целеви пазар за съседните партньори.

Бившият френски президент Шарл дьо Гол, който веднъж задава известния въпрос: „Как може да управляваш страна с 258 различни вида сирене?“, би бил ужасен, ако види, че дори емблематичният сектор на сирената във Франция изпитва натиск.