Русия затяга хватката върху Армения заради обръщането ѝ към Европа

Обръщането на Армения към Запада е подложено на все по-голям натиск от руския президент Владимир Путин, докато страната в Южен Кавказ се готви за парламентарни избори следващия месец, пише Bloomberg.

Десетилетия наред Армения беше смятана за най-близкия съюзник на Русия в региона, като приема руски войски във военна база, разчита силно на Кремъл за оръжия и се интегрира дълбоко в политически и икономически структури, ръководени от Москва. Но стремежите на премиера Никол Пашинян за членство в Европейския съюз и осъществяване на най-значимата промяна в ориентацията на Армения от разпадането на Съветския съюз изостриха и без това напрегнатите отношения.

Домакинството на Ереван на европейска среща на високо равнище този месец, на която присъства украинският президент Володимир Зеленски, особено разгневи Москва. Впоследствие беше наложена забрана върху вноса на арменски цветя, като руски официални представители определиха действията на Армения като „неприятелски“.

Сега Кремъл заплашва да повдигне въпроса за продължаването на членството на Армения в Евразийския икономически съюз, митнически блок на бившите съветски републики, на срещата на върха на 29 май в Казахстан.

Путин коментира влошаването на отношенията на 9 май, като заяви пред репортери, че Армения трябва да подложи въпроса на референдум и че Русия е готова да осъществи „разумно и взаимноизгодно разделяне“, ако хората изберат европейския път.

Но той направи и паралел с военното нашествие на Русия в Украйна, датиращо още през 2014 г. „Как започна всичко. Започна с присъединяването или опита за присъединяване на Украйна към Европейския съюз“, каза Путин.

Пашинян отвърна на удара в петък, като заяви, че само Армения може да обсъжда членството си в Евразийския икономически съюз. Той планира да пропусне срещата на върха в Казахстан, за да участва в предизборната кампания на своята управляваща партия „Граждански договор“ преди парламентарните избори в Армения на 7 юни.

Редица опозиционни групи на изборите искат по-близки връзки с Русия, включително съюзът „Силна Армения“ начело с руско-арменския милиардер Самвел Карапетян, партията „Просперираща Армения“ на магната Гаджик Царукян и алиансът „Армения“, ръководен от бившия президент Роберт Кочарян, който управляваше страната десет години до 2008 г.

Карапетян участва в предизборната кампания, докато в Армения срещу него тече разследване по обвинения, включващи пране на пари, укриване на данъци и опити за узурпиране на властта. Той отхвърли твърденията като политически мотивирани.

Външното министерство в Москва определи късно в сряда като „фалшива новина“ съобщение, че Кремъл координира информационна кампания срещу Пашинян и че редица представители на арменската опозиция имат връзки с руското разузнаване.

„Смятаме най-новата „сензация“ за „руски агенти в Ереван“ за поредния епизод в кампанията за изтласкване на Русия от Южен Кавказ“, заяви министерството в публикация в „Телеграм“, в която обвини „базирани в Брюксел пропагандисти“.

Конфликтът напомня събитията от 2013 г., когато тогавашният президент Серж Саркисян неочаквато се отказа от плановете да подпише споразумение за асоцииране с Европейския съюз и вместо това се присъедини към Евразийския икономически съюз под натиска на Кремъл.

Серж Саркисян. Снимка: Daro Salukauri/Bloomberg

Напрежението започна да ескалира, след като военните победи на Азербайджан през 2020 и 2023 г. на територията на Нагорни Карабах показаха ограниченията на руските гаранции в областта на сигурността към Армения. Представители в Ереван все по-често подлагат на съмнение стойността на Организацията на Договора за колективна сигурност, военен съюз начело с Москва, който преди време Армения считаше за крайъгълен камък на доктрината си в областта на сигурността.

Правителството на Пашинян на практика замрази членството в организацията и многократно пропусна срещи на високо равнище, като предизвика враждебни реакции от руски официални представители и държавни медии. То също така започна да засилва сътрудничеството със САЩ и НАТО.

Предварителното мирно споразумение, подписано от Пашинян и азербайджанския президент Илхам Алиев след преговори в Белия дом с президента Доналд Тръмп през август м. г., също отвори вратата за по-дълбок ангажимент на САЩ в Армения.

Коридорът на Тръмп за международен мир и просперитет, транспортен и енергиен коридор, свързващ Азербайджан с ексклава му Нахичеван през Армения, ще даде на САЩ възможно стогодишно присъствие в кавказкия регион чрез съвместно предприятие с Ереван.

Но опитът на Армения да се дистанцира от Москва остава ограничен от дълбоката икономическа и структурна зависимост.

Русия продължава да доминира ключови сектори от енергийната система на Армения, включително атомната ѝ централа, транспортна инфраструктура и търговски потоци. Парите, които арменците, работещи в Русия, изпращат на близките си в страната остават ключов източник на доходи за хиляди домакинства.

Въпреки това страната с около 3 млн. души население ускорява сътрудничеството с Брюксел, който проведе първата си среща на високо равнище в Армения този месец. Това стана, след като арменските депутати гласуваха миналата година да ангажират правителството да започне подготовка за евентуално членство в ЕС.

Арменският външен министър Арарат Мирцоян заяви пред репортери във вторник, че Ереван не обмисля раздяла с Русия и иска добри отношения с Москва, въпреки че развива връзки с ЕС.

„Разбираме съвсем добре и няма нужда Русия да ни го казва, че членството в Евразийския икономически съюз и в ЕС е несъвместимо“, каза Мирзоян. Когато дойде моментът да изберем, „ще вземем това решение“, добави той.

Руският заместник-министър на външните работи Михаил Галузин коментира, че подходът на Армения да остане в Евразийския икономически съюз, докато се преориентира към ЕС, е „напълно неприемлив“ за Москва, съобщи агенция „Интерфакс“ в сряда.

„Армения няма да може да танцува на две сватби едновременно“, заяви Галузин.