Ръстът на разходите и кризите поставят Европа под фискален натиск, според икономист

Според изчисления на Фонда, държавите от региона, станали част от ЕС, са получили допълнителен тласък в растежа на БВП над този на страните, които не са се присъединили към Съюза, равняващ се на 30 процента за период от 10 до 15 години.  

Страните са спечелили силно от достъпа си до единния пазар на ЕС и това би трябвало да им даде стимул да се застъпват силно за неговата по-силна интеграция. Има проучвания, които показват, че ако се постигне по-голяма интеграция с реформи, ще се увеличи производителността и ще се получат огромни дивиденти от растежа.

От разширяването спечелиха и старите страни членки, които след вълната от присъединяване на нови държави към блока през 2004 г. отбелязаха икономически ръст от 10 процентни пункта на БВП за период от 10 до 15 години в сравнение със сценарий, предполагащ, че към ЕС не са се присъединили нови държави. Това развитие също се дължи на достъпа до един по-голям пазар.  

Моделът на растеж, следван от страните в региона, сега обаче е застрашен, предупреждава Камер. Този модел разчита на преките чуждестранни инвестиции, на банките за осигуряване на нужното финансиране и на сложни вериги на доставки, които се простират както в Европа, така и извън нея, обяснява той.  

Това обаче прави страните изключително уязвими при сложна геополитическа и геоикономическа обстановка като наблюдаваната в момента и налага да се отдели внимание на диверсификацията на веригите на доставки и анализ на уязвимите точки в икономическите системи. 

Друг източник на несигурност, по думите му, е зависимостта на членките на ЕС от износа. Тъй като световната икономическа активност е в спад, търсенето на стоки ще намалее и, следователно, износът ще бъде засегнат.

Трета причина, която поставя под заплаха бизнес модела на региона, е увеличаването на заплатите, което е значително през последните години, надхвърли растежа на производителността и по този начин доведе до загуба на конкурентоспособност, особено в страните от Западните Балкани, където реалният обменен курс се е повишил с повече от 20 процента през последните 5 години, посочва директорът на МВФ за Европа. По думите му, това може да се окаже проблем отново заради зависимостта на региона от износа и участието му в сложните вериги на доставки. Поради това страните от ЦЮИЕ трябва да се фокусират върху повишаването на производителността, защото само това би оправдало увеличенията на заплатите в дългосрочен план. 

Според Камер страните от ЦЮИЕ разполагат с няколко варианти за действие. Един от тях е приоритизиране на разходите, друг - увеличаване на данъчните приходи, например чрез разширяване на данъчната основа или данъчната ставка.  

"Така че това, което описвам, е картина на регион, който е постигнал фантастичен напредък във всички области през последните 20 години, включително по отношение на повишаването на жизнения стандарт на населението си. Намираме се обаче в особен период от световната история, който прави региона на ЦЮИЕ по-уязвим от други региони. Най-важният момент е, че бизнес моделът на растеж на икономиката на региона е под заплаха и затова е необходимо да бъде обновен и преосмислен", каза Камер.

Задълбочаване на интеграцията на европейския пазар  

Осъществяването на реформите в ЕС е необходимост, подчерта директорът на европейския департамент на МВФ.  

Според проучване на Фонда вътрешните бариери в търговията със стоки и услуги в рамките на ЕС са равностойни на мита от 44% за стоките и 110% за услугите. Ако тези бариери бъдат сведени до нивата за търговия между отделните щати на САЩ, ако бъде постигната същата мобилност на работната сила като на американския трудов пазар и бъдат проведени вътрешни реформи в редица области - по-малко бюрокрация, по-гъвкав пазар на труда, повишаване на квалификацията на пазара на труда, реформи в управлението в редица страни, Съюзът като цяло ще се придвижи към нивото, на което вече се намират най-добре развитите европейски страни.

Осъществяване на вътрешните реформи би увеличило производителността с 20 процента, което би се пренесло в 20 процента по-висок доход на глава от населението. В комбинация с функциониращ капиталов пазар и достъп до имвестиции ръстът може да достигне дори до 35 процента, посочва Камер.

За по-нататъшното развитие на европейската икономика ключово значение има и Съюзът на капиталовите пазари. Броят на стартиращите компании в Европа например е почти същият, като в САЩ. В момента, когато тези компании обаче се нуждаят от финансиране, за да се развиват и растат, те се преместват в САЩ, защото там има по-дълбоки капиталови пазари, а европейските пазари са твърде малки за нуждите им.  

Съществуват редица регионални инициативи за свързване на капиталовите пазари - в някои от източноевропейските страни (част от която инициатива е и България - бел. ред.), в балтийските и скандинавските страни. Те са начин да се постигне известна интеграция, но в крайна сметка не са достатъчни, за да заменят един общ капиталов пазар на ЕС, който би разполагал с много по-големи ресурси, според директора за Европа на МВФ.  

Нова инициатива е и т. нар. Е6, която Германия и още пет страни (Франция, Италия, Нидерландия, Полша и Испания) сформираха с цел да ускорят работата по ключови политически въпроси, включително по хармонизирането на правилата за капиталовите пазари.

Един от проблемите на Европа е, че е много трудно да се постигне съгласие между 27 суверенни държави, а някои страни искат да прокарат конкретни въпроси, коментира Камер. Един от рисковете е, разбира се, че ще се стигне до фрагментация, но в същото време има предимството, че няколко държави поемат водещата роля и вървят напред, и това може всъщност да направи по-лесно за  други държави да ги последват, допълва той. 

(БТА)