Британската икономика е устояла на първите месеци от войната в Иран с ръст от 0,4%

Британската икономика е устояла през първите месеци на войната на САЩ и Израел в Иран, като слънчевото време и Световното първенство по футбол са поддържали потребителските разходи на добро ниво през второто тримесечие, предава Bloomberg.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е нараснал с 0,4% през периода от април до юни спрямо ръста от 0,6% през първото тримесечие, съобщи в четвъртък Националната статистическа служба (ONS). Резултатът съвпада със средната прогноза на икономистите.

Ръстът е бил движен основно от сектора на услугите.

Само през юни БВП се е увеличил с 0,3% след нулев растеж през май. Икономистите очакваха свиване от 0,1%.

Макар че през тримесечието е имало малко признаци, че енергийният шок, предизвикан от конфликта в Близкия изток, е нанесъл сериозен удар върху растежа, икономистите и Английската централна банка (АЦБ) очакват инерцията да отслабне, тъй като пълният ефект от войната постепенно ще се прояви.

Очаква се силното първо полугодие на 2026 г. да бъде последвано от по-слаб растеж през втората половина на годината, тъй като домакинствата са притиснати от увеличението с 13% на ценовия таван на енергийните сметки във Великобритания през юли и от новата политическа несигурност, след като Анди Бърнам стана седмият британски премиер за малко повече от десетилетие.

Развитието на икономиката до голяма степен зависи от хода на войната, която наруши енергийните доставки през Ормузкия проток. Според Министерството на финансите растежът може да се забави до 0,9% през тази година и едва 0,3% през 2027 г., ако жизненоважният воден път остане затворен до края на годината. Инфлацията би достигнала връх от 4,3% в началото на следващата година.

Бърнам постави облекчаването на разходите за живот в центъра на своето управление и вече обяви редица малки мерки - от ограничаване на цените на автобусните билети до намаляване на ДДС върху енергийните сметки. Продължителен военен конфликт обаче ще затрудни Английската централна банка да намалява лихвените проценти и може да засили натиска за тяхното повишаване.