При избори днес в парламента биха влезли същите седем формации

Ако изборите бяха в средата на април, отново щеше да се случи оспорвана битка между двете главни формации в страната - ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната" (ПП). Сред основните играчи обаче този път щеше да бъде и "Възраждане", прогнозират от "Галъп интернешънъл болкан".

ДПС, БСП и "Демократична България" (ДБ) биха били принудени да разчитат на допълнително укрепване на твърдата си подкрепа, а формации като „Има такъв народ“ (ИТН) и ВМРО биха получили моментно „втвърдяване“ на електоратите вероятно заради популярната тема със Северна Македония. Известно присъствие запазва и формацията на Мая Манолова.

В парламента биха влезли същите седем формации, както сега. На база всички потенциални гласоподаватели малко по-добри още изглеждат шансовете за победа на „Продължаваме промяната“, но при тренд на продължаващо „свиване на ножицата“ с ГЕРБ-СДС. На база реални очаквания за гласуване обаче ГЕРБ-СДС вече се оказва с по-добри изгледи от ПП. По-малките партньори в коалицията като че ли са прекъснали инерцията на следизборно разколебаване и в последните три месеца по-скоро в различна степен укрепват на своите нива на подкрепа.

галъп

галъп

С месеците „Продължаваме промяната“ е засегната от стандартната ерозия на подкрепа в хода на мандатите на управляващите формации в годините, задълбочена от неблагоприятните международни обстоятелства, и вече се движи на нива от 16% от всички имащи право на глас (16,1% този месец), след като преди време стоеше по-скоро около 20% от всички имащи право на глас.

С 14,4% от всички имащи право на глас ГЕРБ-СДС запазва твърди нива. Когато обаче се погледнат данните сред онези, за които твърдо може да се очаква да гласуват за някоя партия или коалиция, ГЕРБ-СДС има 25,9%, а ПП – 23,8%.

Ситуацията прилича на онази преди изборите от есента на миналата година, когато ГЕРБ имаше по-твърдата подкрепа, а ПП разчиташе на мобилизация на не толкова лоялния си, но по-широк в потенциала си, електорат. Сега обаче тенденцията е по-скоро към разколебаване на този електорат и тепърва ще трябва да се следи дали създаването на партия ПП ще послужи като мобилизиращ фактор.

Затова към традиционно публикуваната в извънизборна ситуация картина на нагласите сред всички, имащи право на глас, е важно да се анализира и картината на нагласите сред онези, които са декларирали, че със сигурност ще гласуват, посочват социолозите.

ДПС запазва традиционните си нива – 7,2% от имащите право на глас и 10,6% сред потенциалните гласуващи. Традиционната висока степен на вярност, макар и сред намалял електорален корпус, прави така, че БСП е на символична дистанция след ДПС сред „твърдите“ привърженици – 10,3%.

С 5% на база всички имащи право на глас у нас обаче БСП остава по този показател след ИТН – които показват симптоми на спиране на ерозията на подкрепа и имат 6,5% от всички. Подкрепата за ИТН от друга страна обаче не е твърда и това ги оставя по-назад в класацията сред онези, за които наистина се очаква да гласуват – със 7%.

Там ИТН са изпреварени и от „Възраждане“ (7,9% подкрепа сред „твърдите“). „Възраждане“ е и единствената формация, която продължава да отбелязва ръст. Ако сред всички, имащи право на глас, партията на Костадин Костадинов преди два месеца имаше 2,5%, сега вече се ползва с подкрепа от 4,4%, а вероятно има и известен „скрит“ вот.

Последната формация в парламента, ако изборите бяха днес, би била „Демократична България“. Коалицията има 3,5% потенциална електорална подкрепа сред всички, имащи право на глас, но сред онези, които наистина биха гласували, подкрепата е 4,5%, т.е. над бариерата. Бариерата се смята именно на база гласуващи, а не на база всички имащи право на глас. Известно е, че ДБ успява да мобилизира подкрепа обикновено буквално в последните дни и часове на вотовете. Така че бъдещите изгледи вероятно са по-добри от моментната картина.

Под бариерата остават ВМРО и „Изправи се“, които имат около 1% подкрепа от всички, но са с различна степен на „твърдост“: ВМРО има този месец 2,1% сред „твърдите“ гласоподаватели, а формацията на Мая Манолова – 1,2%. Вероятно моментната „твърдост“ при ВМРО идва от коронната им тема с Македония.

34,1% от пълнолетните българи заявяват, че не биха гласували. Няколко процента биха предпочели различни по-малки формации или пък опцията „Не подкрепям никого“. Малцина са обаче онези, които наистина биха излезли да гласуват и отбелязали „Не подкрепям никого“.

Изследването е независимо. Интервюирани са 809 пълнолетни българи между 31 март и 8 април. Възможното отклонение е ±3,5% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е приблизително равен на 54 хил. пълнолетни българи.