Истината, която освободи Лиз Чейни

Независимо дали става дума за Майкъл Дукакис през 1988 г. (съперник на Буш-старши), който си прави фотосесия в танк, или Джон Кери през 2004 г. (съперник за втория мандат на Буш-младши), облечен в камуфлаж за стрелба по гъски, американската демокрация е склонна към популистки моменти. Тя е по-малко щедра на примери за политици, които отчуждават избирателите. Когато Лиз Чейни (дъщеря на Дик Чейни, вицепрезидентът на Буш-младши – бел. прев.), която загуби мястото си в Камарата на представителите от своя район Уайоминг наскоро, се противопостави на партийното ръководство на републиканците в началото на 2021 г., тя им цитира Евангелието на св. Йоан: „Истината ще ви направи свободни“. Нейната фиксация върху предизвикването на политическата смърт на Доналд Тръмп - вероятно под формата на затворническа присъда - превърна Чейни в най-известния електорален самоубиец в Америка, пише главният коментатор за САЩ на Financial Times Едуърд Люс.

За разлика от реалността, политическата версия може да се превърне в платформа за прераждане. Струва си да се припомни, че въпреки опитите им да си спечелят благоразположението на гласоподавателите, Дукакис и Кери загубиха своите президентски надпревари от представител на фамилията Буш. Това беше краят на техните надежди за Белия дом; няма изход от неуспешния популизъм. Чейни, от друга страна, постави маркер, който може да определи съдбата на американския консерватизъм. Ако републиканизмът е Тръмп и Тръмп е републиканизмът, партията и страната вървят към видов ден. „Стоим на ръба на пропастта“, каза наскоро Чейни.

Какво ни казва поражението на Чейни за бъдещето на демокрацията в САЩ? Най-ясното послание е, че Републиканската партия се е превърнала в авторитарен култ. Чейни е сред най-консервативните законодатели в САЩ. Тя гласува в 93 процента от случаите предложенията на Тръмп по време на неговия мандат. Тя подкрепя всяко намаляване на данъците, против е всякакви аборти и е за всяка нова система за носене на оръжие, която се предлага. Подобно на баща си тя е възможно най-близко до олицетворяването от политик на националния флаг. Тя е далеч от това да бъде умерена – „републиканка само по име“, както гласи критиката ​​– колкото и всеки от нейните колеги.

Ритуалното политическо самоубийство на Чейни повдига въпроса: какво определя днешната Републиканска партия? Нейните избиратели са ръководени от две страсти: кого обича партията и кого мрази. Електоралната база на партията идолизира Тръмп. Всеки във Вашингтон знае, че същото не важи за много, ако не и за повечето избрани републиканци. Личности като Марко Рубио от Флорида и Тед Круз от Тексас си казаха мнението през 2016 г., когато изобразиха Тръмп като измамник с низък живот. Хариет Хагеман, подкрепяната от Тръмп републиканка, която измести Чейни, вероятно беше искрена през 2016 г., когато нарече Тръмп „расист и ксенофоб“. Амбицията и страхът от тълпата превърнаха всички тези фигури в кухи мини-Тръмповци.

Конвенционалните партии управляват своите крайности. В случая с днешните републиканци обаче крайните определят наратива. В друго време Марджъри Тейлър Грийн, конгресменката от Джорджия, щеше да бъде отхвърлена като политически шантава. Грийн открито изповядва теорията на QAnon, че американската върхушка е съставена от педофили. Колкото по-агресивни са нейните позиции, толкова повече дарения набира тя. Наскоро тя получи бурни аплодисменти на парти, когато каза, че е против слънчевите панели, защото работят само когато има слънце. „Искам да остана до късно през нощта“, сподели тя. „Не искам да си лягам, когато слънцето залезе.“

Днешната републиканска партия се характеризира от Грийн, а не от Чейни. Тя дори е по-силно мотивирана от това, което мрази, отколкото от възхищението към Тръмп. Нямам представа дали Грийн е толкова глупава, колкото звучи. Тя би могла да е и много схватлива. Ключът към успеха в днешното консервативно движение е да са провокират онези, които го гледат с пренебрежение. Това гарантира медийна известност, която може да бъде осребрена. Тръмп измисли модела. Но той не е последната дума. Ключът е да се вбесят свръхобразованите морализатори в крайбрежната градска Америка. Колкото по-невежо звучите, толкова по-презрителни са културните елити, което се отплаща електорално.

Не е ясно как човек с фамилията Чейни би могъл да пробие тази патологична диалектика. Лиз вярва, че стои зад вечните републикански ценности като почтеност, характер и кураж. Тя е изобилно надарена и с трите. Но нито едно от тези качества изглежда не се тачи много сред нейните колеги републиканци днес. Възможно е тя да мъти водата на Тръмп по време на първичните избори за президент на Републиканската партия през 2024 г. Тя отново може да се пожертва за по-висша кауза. По-голям залог е, че през 2025 г. или след това тя ще бъде готова да събере парчетата на партия, страдаща от пост-Тръмп синдром. Но това може да е преувеличаване на степента, в която патологията е свързана единствено с Тръмп. „Ще дойде ден, когато Доналд Тръмп ще го няма, но вашето безчестие ще остане“, каза Чейни на колегите си републиканци. Това е колкото вдъхновяваща мисъл, толкова и истина. Належащият въпрос е какво се случва дотогава.