Олаф Шолц даде началото на „годината на леопарда“ след силен международен натиск

Руската инвазия в Украйна накара ФРГ да превъзмогне табута като износ на оръжия за военни зони, посочва Ройтерс. Но всяко прекрачване на поредна „червена линия“ отприщва широк обществен дебат, например за износа на тежки оръжия. Допитвания показват, че между 33 и 46 процента от германците подкрепят изпращането на танкове.

Източници от ГСДП насочват вниманието и към това, че канцлерът ще си създаде проблеми с по-пацифисткото  и по-ляво крило в партията си, ако прави решителни стъпки твърде бързо, дори това да предизвиква разочарование у коалиционните му партньори.

„Нужно му е да демонстрира, че е направил всичко по силите си и да заяви: „Опитах с диалог, но за съжаление сега трябва да осигурим тези оръжейни системи“, отбелязва Александър Кларксън – преподавател по германски въпроси в Кралския колеж в Лондон, цитиран от Ройтерс.

И не на последно място - някои държави от НАТО атакуват Берлин, водени от вътрешнополитически интерес, особено Полша, където управляващите националисти търсят обществена подкрепа преди тазгодишните избори.

Малко преди Берлин и Вашингтон да обявят, че ще изпратят танкове на Киев, американският сенатор демократ Крис Кун – близък съюзник на президента Джо Байдън, каза за изданието „Политико“: „Ако германците продължават да говорят, че ще изпратят или освободят „леопарди“ при условие, че американците изпратят Abrams, ние трябва да изпратим Abrams“.

Очевидно промяната в американската позиция е помогнала за деблокиране на германското противопоставяне. С други думи, неотстъпчивата колебливост на Берлин е била достатъчно красноречива.

Полският премиер Матеуш Моравецки успоредно с това призова Германия „да не се помайва, да не отлага, а да вземе смели решения“, цитира го в. „Дейли телеграф“.

Войната на Русия в Украйна привлече вниманието и към това, че години наред германските въоръжени сили са били недофинансирани, а разходите за отбрана са били в застой и през по-голямата част от управлението на Ангела Меркел са намалявали пропорционално като част от БВП. И пак международен натиск е бил причина за промяна в тази тенденция през 2019 г., коментира сп. The Spectator.

Германският вицеканцлер Роберт Хабек е цитиран да казва, че като се вземат предвид думите на Путин през летните месеци и се вгледаме в извършеното от него досега, трябва да кажем, че „Западът, Европа и Германия са били много наивни“.

The Spectator цитира и командващия германската армия генерал Алфонс Маис, че „настоящата криза в Украйна е сварила Бундесвера със смъкнати гащи“ – рядко срещана критика, идваща от висш офицер, което прави резонанса й още по-отчетлив, коментира изданието.

Бившият министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер пък призна: „Много ме е яд на всички ни заради историческия ни провал. След Грузия, Крим и Донбас не сме подготвили нищо, което наистина да може да сдържи Путин“.

Германия трябва да се възползва от настоящата криза и да си направи равносметка, че балансирането по средата от ерата на Меркел не може да продължава. Войната на Путин в Украйна трябва да е сигнал за събуждане за най-голямата икономика в Европа и тя да поеме своя дял от отговорност за сигурността на континента и на други места по света“, обобщава The Spectator.

Независимо от вкоренената си заедно с чувството за вина предпазливост, Германия успя да вземе отговорно решение за военната си подкрепа за Киев и да се включи в координирани действия от страна на Европа. Както отбелязва британският историк Тимъти Гартън Аш в статия в лондонския в. „Гардиън“, опитите на Путин да унищожи независим съседен народ с военни престъпления, геноцид и безмилостни атаки срещу цивилното население са действия след 1945 г., които се доближават най-много до тези на Хитлер през Втората световна война.

Затова, смята Гартън Аш, Германия трябва да участва в Европейския план „Леопард“. От вчера тя вече го прави.

/БТА/