Федералният резерв се нуждае от повече администратори

На 21 февруари Лейл Брейнърд започна новата си работа като главен икономически съветник на американския президент Джо Байдън. Това оставя свободна старата й позиция като заместник-председател на борда на Федералния резерв (Фед), пише редакторът във Financial Times Брендън Грийли.

Членовете на борда гласуват на всяко заседание на комитета по паричната политика на Фед и така заместникът на Брейнърд ще премине през стандартната политическа битка за всяко назначение в централната банка на САЩ. Някои демократи ще искат тих, последователен глас за икономическия растеж като наследник. Други ще искат гласовит защитник на растежа.

Централните банки обаче не просто тласкат цената на дълга нагоре и надолу. Фед също така върши скучна, но важна техническа работа в цяла Америка. Преди да се присъедини към борда на Фед, Брейнърд вече бе прекарала известно време в Белия дом и Министерството на финансите при двама предишни президенти от Демократическата партия. Тя се е обучавала в Харвард като икономист, но е работила във Вашингтон като администратор - умение сред централните банкери, което политиците са склонни да подценяват.

Когато централните банкери бяха шокирани през 2019 г. от изненадващото обявяване на дигитална валута от Facebook, Брейнърд както управляваше обществения отговор от името на Федералния резерв, така и председателстваше комисията на Фед по най-неблагодарната задача в банкирането: плащанията.

Преместването на пари от един човек към друг е най-старият проблем във финансите. Може да сме учили, че някога хората просто са си разменяли монети напред-назад, но директното плащане с физическа монета никога не е било стандартният случай в търговията. Хората водеха сметки за това, което са доставили, като очакваха плащанията по тази сметка да бъдат изчистени някога в бъдеще. Колкото по-дълго е това забавяне и колкото по-отдалечени бяха двама души, толкова по-вероятно бе те да изпитат ликвиден риск (че някой не може да плати, когато бъде помолен) или пък кредитен (че някой изобщо може да не плати).

В исторически план клирингът работи най-добре, когато всички са на едно и също място или дори в една и съща институция. Пазарните градове в средновековна Европа развиват клирингови панаири, където търговските банкери се срещат редовно, за да се споразумеят първо за плащанията, които трябва да бъдат извършени, след което физически се разхождат със своите счетоводни книги, за да видят дали взаимните плащания могат да бъдат прихванати. Тогава и само тогава те изчистват всички оставащи салда с монети. Когато през 1853 г. нюйоркските банки сформират своята клирингова къща, този процес всъщност не се променя; банките изпращали свои чиновници със счетоводни книги и ръчни колички със злато и сребро, за да уредят плащанията в една стая.

През 17-и век Амстердам и Хамбург развиват обменни банки, където търговците държат депозити в една и съща институция, а плащанията се извършват в една счетоводна книга. Това, което сега смятаме за централни банки, се е развило с течение на времето, докато кралските дворове и държавите измисляли нови приложения за тях. Но отчасти те са се развили от тези обменни банки и са изпълнявали същата функция.

Според визията от 20-и век централната банка е тази, която управлява инфлацията и заетостта чрез насърчаване или обезсърчаване на частното кредитиране. Но това е само част от това, което исторически очакваме от централните банки. Ликвидният и кредитният риск продължават да съпътстват плащанията. И подобно на обменните банки и клиринговите къщи, ние все още трябва да решим дали е по-добре една публична институция да помага за справянето с този риск или частна група банки.

САЩ, с няколко могъщи големи банки и множество разпръснати малки, развиха по-бавно от повечето други големи икономики бързите плащания – при които плащане от едно лице на друго се урежда между банките не в края на деня или след три дни, а веднага.

Голяма част от това, което американците не харесват в банките, идва от бавния темп на сетълмента. Чековете, технология, която не е много по-добра от средновековната менителница, все още представляват близо една четвърт от стойността на безналичните плащания в САЩ. Както изследователят на централното банкиране Питър Конти-Браун посочва в анализ от 2020 г., по-малките трансфери се уреждат бавно в САЩ, което прави хората по-склонни да се сблъскат с такси за овърдрафти или да плащат отстъпка за незабавно конвертиране на чек в пари.

През 2019 г. Брейнърд обяви, че Федералният резерв ще изгради Fednow, система за бързи плащания, която най-накрая ще бъде пусната в средата на тази година. Тя не организира това сама. Но изглежда, че притежава набор от умения за придвижване напред на сложни проекти.

Това, което демокрациите изискват от своите централни банкери, се промени с времето. В началото на 20-и век за това се изискваха търговски банкери, с техния прагматичен и егоистичен фокус върху ограничените пари. Те бавно отстъпиха място на икономистите, с техните модели за инфлация и заетост. Отдавна е време за повече администратори, които разбират проблемите на финансите и ги е грижа достатъчно, за да ги разрешат.