Парадоксът на финансовите условия

Миналата седмица беше урок по "необичайност" от централните банки - развития, които са по-рядко срещани и заслужават да бъдат обмислени внимателно, тъй като говорят директно за бъдещото състояние на световната икономика, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.

Той има предвид два забележителни контраста: първо, по-големи разлики в прилагането на монетарната политика между основните централни банки. Второ, и по-важно, забележима разлика между последните сигнали от Федералния резерв на САЩ и финансовите условия, чрез които паричната политика дава резултати.

На пресконференцията в сряда, последвала обявяването на широко очакваното увеличение на лихвите с 0,25 процентни пункта (до диапазона 4,50 - 4,75% - бел. прев.), председателят на Федералния резерв (Фед) Джером Пауъл спомена дезинфлацията към 11 пъти. В контраст, тази дума изобщо не присъстваше на пресконференциите на Кристин Лагард, председател на Европейската централна банка (ЕЦБ), и Андрю Бейли, управител на Английската централна банка (АЦБ).

Дезинфлационният наратив помага да се обясни защо пазарите, които почти не реагираха на решението на Фед за лихвите преди пресконференцията, след това се държаха по обичаен начин, докато Пауъл отговаряше на въпроси на репортери.

Но разликата между Фед, от една страна, и ЕЦБ и АЦБ, от друга, не се ограничава до думите. Виждаме също разминаване в развитието на политиките и перспективите.

Миналата седмица изглежда, че Фед предприе остър завой към очакване на меко икономическо приземяване - т.е. инфлацията да се понижи до целта с малки щети върху растежа. Другите две централни банки изглеждат по-притеснени от продължаващата инфлация и следователно от твърдо приземяване като рецесия или, още по-лошо, стагфлация.

Излишно е да се казва, че има последици за световната икономика предвид системното влияние на тези централни банки.

Сравнете тази ситуация с предишния режим на паричната политика, когато имахме висока степен на корелация, ако не и сътрудничество, между централните банки. След нормализиране на неправилно функциониращите финансови пазари централните банки наблегнаха на неконвенционалната монетарна политика, за да преследват по-широки макроикономически резултати (по-специално растеж и заетост).

Друг, и потенциално по-последователен, контраст е налице между това как Фед описва финансовите условия и това, което ни казват най-широко следените индекси.

Финансовите условия са от значение за ефективността на паричната политика. Като илюстрация, помислете отново за това как предишният режим на лихвени проценти на долния праг и значителни ликвидни инжекции потисна както икономическата, така и финансовата волатилност.

Този път, и според доказаните индекси, развитията при финансовите условия се отделиха от монетарната политика. Финансовите условия днес са толкова хлабави, колкото бяха и преди година, преди Фед да започне своя цикъл на повишаване на лихвите; и това разхлабване беше подсилено от декемврийската среща на Фед. Всичко това е в съответствие със зашеметяващия доклад за заетостта в САЩ от миналия петък (за 500 хиляди създадени работни места през януари – бел. прев.)

Това несъответствие е обект на много дискусии сред участниците на пазара. И все пак Фед не вижда така ситуацията, съдейки по коментарите на Пауъл на пресконференцията миналата сряда, на която той многократно спомена, че финансовите условия са се затегнали доста през последните дванадесет месеца.

Възможно е, както беше посочено от заместник-председателя Леъл Брейнърд преди няколко седмици, Фед да се ръководи от смекчен поглед върху финансовите условия. Това би било подобно на неговия подход към инфлацията, който сега обръща много внимание на основните цени на услугите (изключващи подслона).

Един от начините да разберем това е да знаем как Фед оценява вътрешно бурната пазарна реакция след решението за лихвите от сряда или силния доклад за работните места от петък. За съжаление, такава информация е недостъпна, освен ако някои ключови ръководители на Фед не проговорят през следващите няколко дни, или пък самият Пауъл - на планираното му събитие на 7 февруари, за да „коригират“ разбирането на пазарите за това, което са чули и видели.

Колкото по-дълго този „парадокс на финансовите условия“ остава неразрешен, толкова по-големи са възможностите за нова монетарна грешка.

В продължение на много години големите централни банки бяха славени като ефективни стожери на икономическата и финансова стабилност. Сега сме в друг свят. Те трябва да внимават, за да избегнат комуникацията им да стане ненужен източник на нестабилност.

Това е още по-важно в една световна икономика, която се бори с несигурността, свързана с променящата се глобализация, енергийния преход, преконфигурирането на веригите за доставки и, в случая на САЩ и Обединеното кралство, изключителните условия на пазара на труда.