"Галъп": Само ГЕРБ смятат, че изборите са били честни, нов вот дава сходен резултат

Изборите от 2 април не са оставили българското общество с ясно усещане, че са били честни, с изключение на убеждението сред електората на ГЕРБ. Ако изборите се проведат сега отново, резултатът би бил сходен, а губещите могат да продължат да губят. Това отчита редовното ежемесечно независимо изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ сред 803 пълнолетни българи, проведено чрез интервю „лице в лице“ с таблети в периода 27 април - 5 май.

Българите не подсказват на политиците ясен изход от кризата, посочват социолозите.

При изброяването на опции какво правителство да се създаде, 28,5% от запитаните дават отговор „Не знам/не мога да преценя“. Опцията „Най-добре е да се състави правителство, в което под някаква форма да си сътрудничат и да се подкрепят ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ събира аналогична подкрепа – 28%, а опцията „Най-добре е да се състави правителство, в което под някаква форма да си сътрудничат и да се подкрепят ГЕРБ, ДПС, БСП и „Има такъв народ“ се ползва с подкрепа от 20,7%. Най-добре е да се проведат нови предсрочни парламентарни избори – това казват 22,8%.

Над половината от привържениците и на ГЕРБ, и на ПП и ДБ са свикнали с мисълта за някаква форма на общо правителство с другия. При ГЕРБ обаче останалите са предимно в опцията „правителство с ДПС, БСП и ИТН“, а при ПП и ДБ останалите са предимно в опцията „нови избори“. Най-осезаеми дялове от привържениците на ДПС и БСП пък биха се радвали да видят партиите си във властта, дори и близо до ГЕРБ. „Възраждане“ по традиция искат нови избори.

Източник: "Галъп интернешънъл болкан"

Българите не са убедени, че изборите на 2 април са били свободни и честни – 35% приемат, че са били такива, но 37,4% са на обратното мнение, а останалите се колебаят.

Привържениците на победилата партия са по-убедени – близо 80% от тях са с положително мнение, а привържениците на загубилата са „на кантар“. За сравнение, дни преди 2 април честни избори очакваха 25,2%, а обратното очакваха 52,1%.

Ако сега имаше избори, те вероятно биха показали сходен резултат с очакваната в такива моменти положителна инерция за печелещите от 2 април и негативна за губещите, отчита проучването. ГЕРБ-СДС биха били на първо място с 26,8% от гласовете, а ПП-ДБ – на второ с 24,1%. „Възраждане“ е трета сила с 14,7%, а ДПС – четвърта с 13,9%. БСП е на петото място с 9,1%. Близо около бариерата е „Има такъв народ“ с 4,1%. Недалеч под бариерата остават „Български възход“ с 3,2%, а „Левицата“ е с 1,5%. Останалата подкрепа отива за по-малки формации.

Източник: "Галъп интернешънъл болкан"

Очакваната при нови избори активност, ако те бяха в началото на май, е около и по-ниска от тази през април – доколкото сега 39,2% заявяват, че със сигурност биха гласували, а това е не по-високо и дори по-ниско от декларираното преди последните избори. 4,3% от всички гласуващи се канят да изберат „Не подкрепям никого“.

Предложената от ГЕРБ за премиер Мария Габриел е в "златната среда" по одобрение сред политиците у нас, показва още проучването.

Българският еврокомисар се радва на 11% одобрение от анкетираните, срещу 56,2% недоверие. 12,6% от анкетираните пък се колебаят за оценката на Габриел.

Мария Габриел обаче е далеч от предните позиции и отстъпва далеч в рейтингите на президента Румен Радев, на премиера Гълъб Донев и партийните лидери Бойко Борисов, Асен Василев, Кирил Петков, Костадин Костадинов и Корнелия Нинова.

От "Галъп" отчитат, че тези данни отразяват стартовата позиция на Габриел – преди обявяването за кандидат за премиер и в качеството й на българския еврокомисар. Най-популярна политическа фигура в страната остава Румен Радев със сходни дялове доверие и недоверие в последните месеци около 40-те процента, а сравнително добро за българските стандарти доверие има и служебният премиер, председателят на Народното събрание, лидерите на основните партии и т.н.

„Галъп интернешънъл болкан“ мери лични рейтинги на всички основни фигури всеки месец или на двумесечна база. Публикуването на такива данни обаче има смисъл единствено в редки моменти като този за обществен ориентир, уточняват от агенцията.

Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3,5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.