Първи резултати дават голяма преднина на Ердоган на изборите в Турция

Първоначалните резултати от президентските избори в Турция показват, че Реджеп Ердоган води с 59,47% пред конкурента си от опозицията Кемал Калъчдароглу, който получава 34,79%, въпреки че социолози очакват разликата в оспорваната надпревара да намалее, предава Ройтерс.

HaberTurk и други турски телевизии обявиха резултатите, но по-малко от два часа след затварянето на избирателните секции те са базирани само да 9,1% преброени бюлетини.

Очаква се първоначалните резултати да са благоприятни за Ердоган, тъй като много от първите бюлетини обикновено идват от от неговите консервативни, селски бастиони. 

Четирима източници от турската опозиция заявиха, че Калъчдароглу води с малка преднина. 

Ръководителят на Върховния избирателен борд на Турция по-рано отмени забрана за публикуване на резултатите и заяви, че трябва да се изчака до обявяването на официални неокончателни резултати по-късно.

Допитвания преди изборите даваха преднина на Калъчдароглу, който обеща да отмени много от политиките в 20-годишното управление на Ердоган.

Президентските избори ще решат не само кой ще ръководи Турция, страна членка на НАТО с 85 млн. души население, а също и как ще бъде управлявана, къде ще се насочи икономиката ѝ на фона на дълбоката криза с разходите за живот и как ще се офирми външната ѝ политика. 

Избирателните секции официално затвориха в 17 ч. след деветчасово гласуване. 

Изборите, които са и за парламент, са внимателно следени от западните столици, Близкия изток, НАТО и Москва. 

Поражение на Ердоган, един от най-значимите съюзници на президента Владимир Путин, вероятно ще разочарова Кремъл, но ще утеши администрацията на Байдън, както и много европейски и близкоизточни лидери, които имаха бурни отношения с Ердоган. 

Най-дългогодишният лидер на Турция превърна страната членка на НАТО и втора по големина страна в Европа в глобален играч, модернизира я чрез мегапроекти като нови мостове, болници и летища и изгради военна индустрия, търсена от чужди страни. 

Но неговата волатилна икономическа политика на ниски лихви, която отприщи криза с разходите за живот и инфлация, предизвика гнева на избирателите. Бавният отговор на правителството му на опустошителното земетресение в Югоизточна Турция, при което загинаха 50 хил. души, се прибави към недоволството на избирателите.