fallback

Вътрешните проблеми на САЩ спъват международната дейност на Джо Байдън

Отменянето на пътуване до Австралия заради тавана на дълга подчертава геостратегическата слабост на американския президент

15:30 | 19.05.23 г. 8
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Това не е първият път, когато фокусът на Белия дом върху Азия става жертва на събития, пише търговският редактор на Financial Times Алън Бийти. Барак Обама се опита да сложи край на навика президентите на САЩ да изразходват цялата си външнополитическа енергия в Близкия изток, само за да бъде погълнат от възхода на въоръжената групировка Ислямска държава и гражданската война в Сирия. Тази седмица Джо Байдън беше разсеян от много по-близки до него събития, по-специално онзи проблемен анклав на партизански борби, известен като Капитолийския хълм. Той отмени пътуване до Австралия след срещата на високо равнище на Г-7 в Япония този уикенд.

Завръщането на Байдън във Вашингтон след срещата очевидно е необходимо, за да се разреши ситуацията с тавана на дълга в Конгреса, редовна проява на ловкост от страна на републиканците, целящи да лишат от пространство за маневриране президента демократ под прикритието на фискалната отговорност.

За САЩ е особено неудобно, че Байдън няма да може да присъства в Австралия за срещата на високо равнище на Четворката за сигурност в Азиатско-тихоокеанския регион, която включва също Индия и Япония. Чрез членството си в Четворката, военния съюз Aukus (включващ още САЩ и Обединеното кралство) и съпротивата си на китайската търговска агресия заради призива си за разследване на произхода на Covid, Австралия - която също ще присъства на срещата на Г-7 - е модел за Азиатско-Тихоокеански геостратегически съюзник.

Вътрешната дисфункция на САЩ по сходен начин бе принудила Обама да отмени Азиатско-Тихоокеанско пътуване, включително ключова среща за преговорите за търговия през 2013 г., защото републиканците заплашваха с фискален блокаж на федералното правителство. Но влошаващите се отношения между САЩ и Китай и нарастващата доминация на Пекин в Азиатско-Тихоокеанските регионални вериги за доставки само направиха слабостта още по-очевидна.

Целта на Байдън да създаде противостоящ на Китай стратегическия търговски съюз постоянно се сблъсква с неговите вътрешни императиви. Той почувства необходимостта да облагодетелства американските фирми в своята мащабна зелена разходна програма както за да запази синдикалното крило на демократите доволно, така и за да получи подкрепа от Джо Манчин от Западна Вирджиния, колебаещият се при гласуванията сенатор-демократ.

Но това сериозно отслаби твърдението му, че американската версия на зеления преход е част от обединена международна кампания за сигурна търговия и технологии, към която други страни могат да се присъединят. Икономическото насочване на САЩ към Азиатско-Тихоокеанския регион беше възпрепятствано от нежеланието на неговата администрация за официални търговски споразумения, което означаваше замяна на всичко, включващо реален достъп до американския пазар, със скромната Индо-Тихоокеанска икономическа рамка.

Когато Байдън дойде на власт, надеждата сред търговските партньори на САЩ беше, че инстинктът му на ветеран от външната политика към съюзи ще надделее или поне ще контрира необходимостта да угажда на електоралната база на демократите. В действителност това се получи само частично.

Байдън, разбира се, се опитва да изгради международни коалиции по въпроси, свързани с търговията. Но те приличат повече на традиционния военен подход на САЩ – очевиден например при инвазията в Ирак през 2003 г. – на организиране на кампания и след това притискане на други да се присъединят, вместо да се договаря съвместен подход от нулата или да се работи чрез многостранни форуми. По време на подготовката за срещата на върха на Г-7 (19-21 май – бел. прев.) САЩ прокараха две твърдолинейни идеи - ръководен от тях общ подход срещу китайската икономическа принуда и пълна забрана на износа за Русия - които партньорите на Америка от Г-7 отхвърлят във формата, предлагана от Вашингтон.

Съюзниците на Байдън трябва да осъзнават, че след по-малко от две години Белия дом може да бъде зает от президент – най-вероятно Доналд Тръмп – от Републиканска партия, която има изключително ненадежден ангажимент към международните съюзи. Подкрепата на републиканците отслабва дори по отношение на Украйна, единственият въпрос, по който почти всички богати демокрации са единодушни.

Може да се прости на партньорите на Америка от Г-7, че отказаха да се присъединят към нея, за да противодействат на Китай или Русия, след като следващият ѝ президент може да тръгне по свой път и да предприеме извънредни едностранни действия срещу Пекин - или да се откаже от защитата на Украйна за сметка на някаква целесъобразна сделка с Москва.

Инстинктите на Байдън за изграждане на коалиции са истински, както и неговият ангажимент за забавяне на изменението на климата. Но съюзниците му разполагаха с повече от две години, за да видят, че тези мотиви са компрометирани от вътрешни императиви както в неговата електорална база, така и относно републиканската опозиция. Разделеният вътрешен фронт не е начинът, по който се водеше Студената война срещу Съветския съюз. Ограниченията на Америка като геоикономическа сила означават, че нейните отношения с предполагаемите съюзници винаги ще бъдат по-договорни, отколкото би искал Белия дом.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 15:30 | 19.05.23 г.
fallback
Още от Политика виж още