Защо няма пълна прозрачност за руските активи на Запад?

В навечерието на пълномащабната инвазия на Владимир Путин в Украйна решението на правителството на САЩ да разгласи разузнавателните си данни за руските планове се оказа стратегически триумф. Това позволи на Запада да се подготви за най-лошото, да консолидира вътрешното обществено мнение и да действа по-бързо, силно и съгласувано, отколкото някой би очаквал в икономическата и дипломатическа война, която избухна заедно с тази на бойното поле.

Днес САЩ отново са в позиция да използват прозрачността, за да си осигурят стратегическо предимство - и този път Европа може и трябва да последва примера им, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.

Сред по-малко забелязаните части от нов закон, даващ възможност на президента на САЩ да конфискува руски държавни активи (самият закон е по-малко видна част от пакета, който бе приет за финансиране на Украйна), е изискването той да докладва на Конгреса какви активи Русия държи в САЩ. Сега започва техническа работа за определяне на обхвата на това, което финансовите институции трябва да докладват, а правителството да оповести публично.

От съществено значение е мрежата да бъде разгърната възможно най-широко, като ЕС, другите държави от Г-7 и останалите страни, които са замразили руски активи, да предприемат същите стъпки. Откакто блокира достъпа на Русия до нейните резерви само няколко дни след инвазията, никое санкциониращо правителство не е дало достатъчно изчерпателен и публичен отчет на това какви активи Москва е държала под тяхна юрисдикция преди войната и какво се е случило с тях след това.

Докато продължава дебатът дали руските държавни активи трябва да бъдат конфискувани директно, за да се изпълни задължението на Москва да компенсира Украйна (като Япония и членовете на Г-7 от ЕС се съпротивляват най-много), не бе предложен добър аргумент за запазване в тайна какви са тези активи. На ЕС му отне една година, за да изиска от членките си само да съберат и споделят такава информация вътрешно. Това, което беше казано публично, беше разпокъсано, с малко подробности (никога не повече от едно число) и неофициално. Обединеното кралство, САЩ и Канада не са по-прозрачни.

Тази потайност е вредна. Тя даде сигнал на Путин, че западът е слабохарактерен (ако ви е страх дори да говорите какви са активите, със сигурност никога няма да посмеете да посегнете върху тях). Тя поддържа объркването и невежеството в обществения дебат за това как да се помогне финансово на Украйна. Но преди всичко може да е замаскирала пълната гама от опции пред западните политически лидери и висши управленци.

Новото американско законодателство (Repo Act), изискващо повече разкриване на информация, илюстрира проблема. Част от него се позовава на съобщения в медиите, че само 4-5 милиарда долара руски резерви са в САЩ. Но ние знаем от Euroclear, европейският депозитар със седалище в Белгия, който е попечител на повечето блокирани активи (и е по-откровен с числата от всяко правителство), че той е натрупал около 15 милиарда долара руски кеш, с падежирането на притежаваните от Москва ценни книжа.

Тези пари се намират някъде във финансовата система на САЩ, вероятно в банките-кореспондентки на Euroclear. А Руската централна банка може да има други вложения в частни американски финансови институции. Само подробно публично счетоводство, включително история на трансакциите отпреди инвазията, ще запълни тези празнини в нашата информираност.

Прозрачността може да бъде сила. Repo Act се отнася не само за резервите на централната банка, но и за руските държавни активи като цяло. САЩ имат възможност да хвърлят светлина върху това къде може да се крият други части от парите на Москва - като например несанкционирани доларови плащания към руски държавни енергийни компании за петрол и газ през последните две години. Такива „сенчести резерви“ от натрупани излишъци от износ са от същия мащаб в глобален план като блокираните активи на централната банка. Но намирането им изисква подробна история на трансакциите и възможно най-широкото тълкуване на термина „държавни активи“.

Ето едно предупреждение към европейците: прозрачността дава предимството на първия. Ако САЩ, Обединеното кралство и Канада публикуват всичко, което знаят за руските резерви, те ще разкрият баланси на Euroclear от близо 60 милиарда долара в техните финансови институции или централни банки. В крайна сметка трите англоговорящи членки на Г-7 биха могли да вземат на прицел тези пари, като ги третират като руски резерви, подлежащи на евентуално изземване.

Г-7 може само да се възползва от една надпревара за откритост спрямо руските държавни активи. Тя ще разсее голяма част от мъглата, ще възвърне инициативата в областта на икономическата сигурност и ще премахне част от политическото противопоставяне относно това как да се изпълни единодушното обещание да се използват блокираните резерви в полза на Украйна.

Най-сетне това ще покаже още веднъж, че в битката между демокрацията и авторитаризма прозрачността е колкото благодатна за демокрациите, толкова страшна за автократите, завършва Сандбу.