Южна Корея се сблъсква с високата цена на съюза си със САЩ

Последният път бяха Нидерландия и Япония, сега е Южна Корея, а скоро ще бъдат и всички богати страни от Г-7. Да сте съюзник на САЩ във време, когато геополитиката засяга силно търговската политика, със сигурност ви държи нащрек. Също така е доста неприятно, когато Вашингтон очаква да понесете икономическата цена на геополитическите си ползи, а самият той невинаги е готов да направи същото, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

Наскоро FT разкри, че САЩ настояват южнокорейските производителите на полупроводници (основно Samsung и SK Hynix) да не запълват евентуалната празнини в доставките за Китай, ако американската компания за чипове Micron бъде изключена от китайския пазар от съображения за националната сигурност.

Поради военната си употреба - и по-общо с цел ограничаване на технологичния напредък на Китай - полупроводниците са една от основните точки на натиск в кампанията на САЩ в областта на сигурността и търговията. Тази година Вашингтон успя да притисне Нидерландия и Япония да наложат по-строг контрол върху износа на чипове за Китай.

Скритата заплаха на Вашингтон е да позволи изтичането на изключенията, предоставени на корейските компании, след като САЩ миналия октомври наложиха широк контрол върху търговията с чипове (и оборудване за тях) с Китай. На теория САЩ могат да използват екстратериториалните си правомощия за санкциониране, смекчени от някои вратички, за да разпространят фино принудата си не само върху съперници, но и върху съюзници.

Президентът на Корея Юн Сук-йол наскоро посети Белия дом. Той е сравнително ястребово настроен по отношение на Китай, но също така трябва да отчита търговските и по-широките дипломатически интереси на Корея.

Сега Китай е най-големият търговски партньор на Корея, и то със значителна разлика преди САЩ, които са на второ място. Корея установи доходоносна позиция, предоставяйки компоненти с по-висока стойност, а и бе потребителски пазар по време на изграждането на мрежата за доставки на електроника „Фабрика Азия“ през 90-те и 2000-те години. Това беше съпътстващо възхода на Китай като глобално важна търговска нация. Реалното икономическо отделяне на САЩ от Китай ще се нуждае от подкрепата на други азиатско-тихоокеански страни.

Американските компании за потребителски стоки и в крайна сметка американският пазар все още остават крайната дестинация за много азиатско-тихоокеански вериги за доставки, повдигайки въпроса доколко е реална заплахата да бъде разрушен секторът на полупроводниците в Китай. Чиповете DRam (произведени в Китай), например, намират своя път чрез тайванската компания Foxconn към смартфоните на Apple, продавани в САЩ.

Ако приемем, че Сеул вярва, че има истински избор, Корея трябва да реши доколко е готова да загърби търговските си интереси в полза на поддържането на отношенията със САЩ, нейния дългогодишен военен и външнополитически съюзник. Би помогнало, ако САЩ подхвърли символичен кокал на своите предполагаеми съюзници.

Корейските производители на автомобили Hyundai и Kia са сред чуждестранните компании, които се борят да се присъединят към златния клуб, отговарящ на условията за данъчни кредити за електрически превозни средства (EV) в САЩ съгласно Закона за намаляване на инфлацията (IRA) на Джо Байдън. Въпреки че Hyundai изгражда завод за автомобили в щата Джорджия, двете компании засега не успяват да се класират. Макар и по-малко афиширана от субсидиите за EV, останалата част от IRA ще причини повече изкривявания в световната търговия. За Байдън работните места у дома надделяха над съюзите в чужбина.

Корея също може да подозира, че предупреждението на САЩ има повече общо с печалбите на Micron, отколкото с националната сигурност. Нидерландия беше раздразнена, когато ASML, нейната водеща в света компания за производство на машини за чипове, беше ограничена да изнася за Китай през 2019 г. само за да открие как американски компании запълват празнината с полупроводници, които сами са направили.

Както казва Хосук Лий-Макияма от базирания в Брюксел аналитичен център ECIPE, „След IRA САЩ нямат търговски съюзници. Те разделят бизнеса и политиката и след това се чудят защо останалият свят прави същото.

Става все по-ясно, че от съображения за търговия, дипломатическа независимост и обикновена практичност, кръгът от съюзници на САЩ няма да следва сляпо Вашингтон в каквато и политика на конфронтация и принуда той избере срещу Китай - или дори срещу Русия, икономически и политически по-ясна цел.

FT съобщи, че САЩ, загрижени от пропуските в своите санкции срещу Москва, са предложили Г-7 да приеме пълна забрана на износа за Русия, но останалата част от групата се съпротивлява. Обединеното кралство, въпреки че непрекъснато изтъква англосферичните си отношения с Америка, по подобен начин се дистанцира от твърдолинейната стратегия на САЩ за отделяне от Китай.

САЩ не успяха да съберат група от твърди привърженици, на чиято политическа вярност могат да разчитат. Америка е изправена пред спектър от повече или по-малко приятелски държави, които претеглят за всеки отделен случай това коя от инициативите на Вашингтон искат да подкрепят, решения, в които търговските съображения неизбежно ще играят роля. Това е неудобна ситуация за президент, който току-що е заявил намерението си да се кандидатира за преизбиране върху платформа за създаване на работни места у дома, а не в чужбина.