Изопачаването на историята от Путин служи на по-широка цел

От септември руските гимназисти в 11 клас - на възраст около 17 години - ще използват нов учебник за изучаване на съвременна история. Тъй като той обхваща събития до наши дни, те ще научат, че „Украйна е ултранационалистическа държава. Днес всяко несъгласие в Украйна е жестоко преследвано, опозицията е забранена, всичко руско е обявено за враждебно.“

В пълно съответствие с мирогледа на Кремъл, учебникът също така учи, че „САЩ се превърнаха в главния бенефициент на украинския конфликт“… Те са решени да се борят „до последния украинец“.

Не игнорирайте обаче учебника като още една отровна капка в пороя от антиукраинска, антизападна пропаганда, която заля руското общество по време на 23-годишното управление на Владимир Путин, пише европейският коментарен редактор на Financial Times Тони Барбър.  Злоупотребата с историята служи на по-широка цел. Да, една от целите е да се обедини населението зад агресивната, експанзионистична външна политика на Путин. Повече от десетилетие Кремъл влага ресурси в изграждането на официална версия на историята. Целта е ни по-малко от това да се изкове нова руска идентичност.

Това усилие надхвърля учебниците. То включва фестивали, филми, телевизионни предавания, клубове за исторически възстановки, исторически военни обиколки за деца, студентски дискусионни общества, рисунки по сгради и статуи като паметника, издигнат през 2017 г. в Москва в памет на Михаил Калашников, изобретателят на автомата AK-47.

Други страни, минали и настоящи, са основавали своята идентичност на религия, граждански патриотизъм или държавна идеология. Помислете за протестантска Англия след Реформацията, идеалите на САЩ за свобода, правата на човека във Франция след нейната революция от 1789 г. или съветския комунизъм. Нищо от това не работи в днешна Русия: тя е мултирелигиозна страна, гражданската свобода бе потъпкана при Путин, а комунизмът е мъртъв. Това, което остава, е историята - една единствена, наложена версия, несъгласието с която се наказва като престъпление.

Крайъгълният камък на кампанията на Кремъл е възпоменанието на съветската победа във Втората световна война - известна в Русия като Великата отечествена война - като подвиг, покриващ руската нация с вечна слава. Този фокус е разбираем. Историята на Русия от 20-ти век беше белязана от събития на неописуемо насилие и ужас, които разделиха, а не обединиха хората: революции, гражданска война, глад и, при Йосиф Сталин, държавен терор. Триумфът над нацистка Германия, постигнат на ужасна човешка цена, е спомен, който обединява руснаците.

В официалната версия за войната и последиците от нея - прославяна като епоха, когато Съветският съюз е бил суперсила - няма място за неудобни факти. Те включват депортациите от Сталин на цели националности, като чеченци и кримски татари, от техните родни места и окупацията и налагането на еднопартийно комунистическо управление в Източна Европа.

Нещата бяха различни при Михаил Горбачов, последния съветски лидер. По време на неговото управление от 1985 г. до 1991 г. бе осъден тайният протокол на нацистко-съветския пакт, който доведе до съветската инвазия в Полша през 1939 г. и анексирането на балтийските държави. По-късно Москва пое отговорност за клането в Катинската гора през 1940 г. на повече от 20 000 членове на полския елит. Вътрешните престъпления на сталинизма бяха разкрити както никога досега.

Откривайки историята по този начин, Горбачов подкопа контрола на Кремъл върху Източна Европа и репресивните силови структури у дома. Точно това вбесява Путин: освобождаването на историята от официален контрол разбива националното единство и застрашава държавната власт.

В Путиновата версия за миналото на Русия похвалните събития включват покръстването през 10-ти век, териториалните завоевания на Петър и Екатерина Велики, победата над нашественика Наполеон Бонапарт и преди всичко Великата отечествена война. Събитията, които трябва да бъдат оплаквани или осъждани, включват Смутното време от началото на 17-ти век, когато руската държава почти се разпада, и двете революции от 1917 г., по същата причина. Те също така включват националните политики на Владимир Ленин – смятани, че облагодетелстват украинци и други за сметка на руснаците – и това, което се смята за погрешните реформи на Горбачов и анархията от 90-те години при Борис Елцин.

Путин не е единствен сред господарите на Кремъл, който поставя историята под държавен контрол. По времето на Сталин Иван Грозни е представян като мъдър държавник, който унищожава предателите. Опричнината на Иван от 1565-1572 г., ранен пример за масови репресии в кремълски стил, беше наречена „прогресивна“ политика. За руснаците, живели при Сталин, търсеният паралел между двамата тирани е твърде ясен - и смразяващ.

Трябва да приемем пренаписването на историята от Путин не по-малко сериозно. То е съществен елемент от неговата завоевателна война в Украйна, защото той оправдава напоената с кръв кампания с напълно погрешните доводи, че украинците не са нация сами по себе си и не заслужават държавност. Един ден руските ученици може да имат достъп до учебници, които разкриват лъжите на Путин, но това няма да стане скоро.