Безсилието и безсмислието на ООН

Тази седмица град Ню Йорк е пълен с държавни представители и функционери от различни краища на света, които са там за откриването на 78-ата годишна сесия на Общото събрание на ООН. И президентът Джо Байдън се включи с годишната си реч във вторник. Неудобният въпрос, който обаче никой не иска да зададе, е: защо, пита в. Wall Street Journal в редакционен коментар.

На фона на планината от думи тази седмица какво ще бъде постигнато? В нововъзникващия световен ред на свирепи режими и многополюсни центрове на власт какво може да направи вече ООН?

Президентите на Русия, Китай и Франция, както и премиерът на Великобритания дори не дойдоха. Иранският президент Ебрахим Раиси пък се появи, за да изнесе лекция за американското вероломство. В знак за това до каква степен уважава ООН Иран изгони най-опитния инспектор по ядрени оръжия на организацията точно в навечерието на посещението на Раиси. ООН е също толкова безпомощна и когато Северна Корея пренебрегва резолюциите и санкциите на Съвета за сигурност и разширява ядрената си програма.

Украинският президент Володимир Зеленски направи рядко посещение до Ню Йорк във вторник, за да даде аргументи в подкрепа на борбата срещу инвазията на Русия. Но ООН е по-зле от безполезна по време на украинския конфликт. Правото на вето на Русия в Съвета за сигурност и китайската подкрепа блокират всеки по-сериозен отговор на кремълските мародерства. Приносът на ООН бе в това да помогне за договарянето на сделка за износ на зърно от Украйна. Но Владимир Путин наскоро отмени споразумението. 

Визитата на Зеленски в Търтъл Бей (квартал в Манхатън, Ню Йорк, където се намира централата на ООН, бел. ред.) бе само спирка по пътя му към Вашингтон, където ще се състои истинската работа по прилагането на световния ред, както става от средата на ХХ век. Твърдата сила на САЩ и техните съюзници ще реши това дали Украйна ще спечели срещу Русия.

Многостранният модел като практика в ООН става все по-ирелевантен, докато Китай, Русия, Иран и други налагат силата си. Либералният интернационализъм от администрацията на Байдън не може да се откаже от визията си за групи нации, които се срещат, за да изгладят различията мирно. Но истината за днешния световен ред се намира сред руините на Бахмут.