Диалогът между Вашингтон и Пекин е само от полза

В продължение на няколко изнервящи месеца тази година отношенията между САЩ и Китай заплашваха да излязат извън контрол. Изглежда вероятно двата гиганта да изпаднат отново във високо напрежение или по-лошо, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Люс. Според него двете страни отново се опознават, макар и тихомълком.

"Трудно е да се даде стойност на диалог, който е малко вероятно да доведе до големи пробиви. Всичко, което можем да направим, е да си представим алтернативата. В днешния Близък изток способността на Америка да разговаря с Китай може да е разликата между регионална война и липсата на такава", коментира Люс.

Най-настоятелното искане на Белия дом към външния министър на Китай Уан И, който пристигна във Вашингтон днес (26 октомври), ще бъде да ограничи Иран, казва анализаторът и допълва, че ако "Хизбула", прокси армията на Техеран, отвори втори боен фронт в Израел, шансовете един от двата американски самолетоносача в региона да удари Иран ще се повишат. Ако Китай все още отказва да чуе Америка - какъвто беше случаят преди пет месеца - този риск би бил по-голям. Той и сега си остава твърде висок. Няма лошо в това на Уан да му се каже лице в лице каква ще е цената на един спираловиден пожар, категоричен е Люс.

В своя анализ той посочва, че Джо Байдън няма голяма заслуга за поставянето на отношенията между САЩ и Китай на по-малко опасна основа. Това е отчасти така, защото генерира малко заглавия. Трима членове на кабинета на Белия дом - държавният секретар, министърът на финансите и този на търговията - бяха в Китай от средата на юни досега, припомня Люс. Според него никой от тримата не постигна страхотни резултати. "И все пак това бяха три посещения повече, отколкото през предходните две години и половина на Байдън на поста", пеше още авторът.

Пътуването на Уан е първата визита във Вашингтон на китайски външен министър от преди пандемията. Вероятно това ще проправи пътя за присъствието на Си Дзинпин на срещата на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество (АРЕС) в Сан Франсиско през ноември – евентуално първото посещение в САЩ на китайския президент от почти седем години.

За Едуард Люс действията на Джо Байдънса противоречиви. През февруари в САЩ беше свален китайски шпионски балон, което може да бъде наречено "подарък за подигравачите на склонността на Америка да раздува заплахите". Байдън също така можеше да попречи на Нанси Пелоси докато заемаше поста председател на Камарата на представителите в американския Конгрес, да посети Тайван преди година, защото пътуването ѝ ненужно разпали китайската параноя, че САЩ преразглеждат позицията си за „Единен Китай“ (включващ Тайван – бел. прев.).

Единственият плюс беше за местната репутация на Пелоси, отбелязва Люс и допълва, че все пак основната вина за замразяването на двустранните отношения беше на Китай.

Оттогава две неща карат Пекин да направи пауза за преразглеждане.

Първото е, че дългоочакваният отскок на Китай след пандемията не се състоя. Икономическият икономически застой на страната е до голяма степен с местен произход. След като подложи китайците на периодични мерки, които се усещаха като домашен арест, Си рязко изостави политиката на нулев Covid. "Едно е да задушиш свободата на движение на хората като част от по-голяма кауза, но е друго да предприемеш движение към колективен имунитет без обяснение", смята Едуард Люс. Той припомня, че затварянията на страната предизвикаха най-гневното недоволство в страната от години и задушиха предприемчивостта в икономиката. Инвеститорите мразят малко неща повече от несигурността. Трудно е да се подценява икономическата неспособност на Си Дзинпин. Същото се отнася и за способността му да плаши съседите на Китай, допълва още анализаторът.

Второто нещо е скоростта, с която САЩ заздравиха мрежата си от азиатско-тихоокеански връзки. Байдън възстанови сътрудничеството в областта на отбраната с Филипините, стартира стратегическо партньорство с Виетнам, насърчи Япония да удвои военните си разходи, посредничи за затоплянето между Южна Корея и Япония в Кемп Дейвид (президентска резиденция в Мериленд – бел. ред.) и превърна Четворката (група, включваща САЩ, Индия, Австралия и Япония) в неизменна част от геополитическия пейзаж. Имаше и сделка от 2021 г. за атомни подводници с Австралия и Обединеното кралство (като част от съюза Aukus). Нито едно от тези неща само по себе си не променя играта - колективно обаче те изпращат ясно послание.

Всичко това се случи на фона на ревизиите в низходяща посока на икономическия потенциал на Китай. Почти всеобщото очакване, че Китай скоро ще изпревари САЩ, продължава да се отлага с около десетилетие. "Но новият консенсус, че Китай е попаднал в капана на средните доходи, може да е толкова преувеличен, колкото и старият, че китайското господство е зад ъгъла. Никой не знае. Важният момент е, че Китай поне временно е изгубил самоувереността относно крайната си съдба. Всичко това води до по-голяма готовност за разговор", пише Едуард Люс.

На Байдън трябва да се признае, че се възползва от тези възможности, категоричен е той. Според анализатора е съмнително усилията му да добавят дори и един пункт към ниския рейтинг на одобрение на президента, но без тях щеше да е много по-лошо. Ако китайската армия все още отказваше да приема обажданията на Америка, нивото на риска в днешния лесен за запалване свят би било много по-високо, отчита Люс и допълва, че това би увеличило глобалните цени на петрола и би намалило вътрешния рейтинг на Байдън.

Както съветникът му по националната сигурност, Джейк Съливан, посочи наскоро: „Повтарящото се взаимодействие на високо ниво е от решаващо значение за изчистване на погрешните схващания... и за прекъсване на низходящите спирали, които могат да избухнат в голяма криза.“

Нищо фундаментално не се е променило в съперничеството между САЩ и Китай. Китайските кораби и самолети продължават да заплашват чуждите в близост до страната. Америка затяга ограниченията върху инвестициите в Китай и допълнително ограничава китайските инвестиции в САЩ. Си Дзинпин може да пресече червена линия, ако достави на Русия оръжия за войната ѝ срещу Украйна. С известно основание китайският държавен глава продължава да мисли, че САЩ иска да потиска Китай. Колкото повече разговарят двамата обаче, толкова по-малък е екзистенциалният риск. По мои изчисления, пише авторът, Съливан е прекарал около 20 часа в разговори с Уан И във Виена и Малта през последните няколко месеца, което е толкова време, колкото един пациент може да прекара със своя терапевт.

"По-трудно е да доловите неприязън в противника си, когато той ви възразява цивилизовано насаме", завършва Люс.