Новите избори в Русия вероятно ще подпечатат оставането на Путин на власт

Президентските избори в Русия бяха насрочени за 17 март догодина. Те по всяка вероятност ще подпечатат оставането на президента Владимир Путин на власт поне до края на това десетилетие.

Датата бе определена днес от горната камара на руския парламент, както е по закон, предаде ТАСС. Съветът на Федерацията взе решението с единодушие. "За" гласуваха 162 сенатори.

"С това решение ние на практика поставяме началото на предизборната кампания", заяви председателката на горната камара на руския парламент Валентина Матвиенко, цитирана от Ройтерс.

Тя обърна внимание, че за първи път на президентски избори в Русия ще имат право да гласуват жителите на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област в Украйна, които Москва обяви на 30 септември миналата година, че анексира. Матвиенко видя в това символично значение: според нея това ще затвърди присъединяването на тези украински региони към Руската федерация.

Украинските власти обаче казват, че няма никога да се откажат от териториите, окупирани от Русия, отбелязва Ройтерс.

"Избирайки заедно държавен глава, ние споделяме напълно общата отговорност и общата съдба на нашето отечество", каза още председателката на горната камара на руския парламент.

Президентът Владимир Путин все още не е обявил официално дали ще се кандидатира за нов мандат на фона на войната в Украйна. Мнозина обаче очакват той да участва в изборите, а малцина се съмняват в победата му.

Путин ще даде своята традиционна годишна пресконференция на 14 декември.

Сега руският президент е на 71 години. Ако се кандидатира на изборите през март и ги спечели, той ще остане на власт поне до 2030 г. По конституция Путин има право на още един шестгодишен мандат - до 2036 г.

"Нашият народ ще направи единствения възможен правилен избор... като гласува за Русия, за победата", каза многозначително председателката на горната камара на руския парламент, цитирана от Франс прес.

Впрочем Матвиенко, подобно на редица други високопоставени представители на руските власти, е доверено лице на Путин. Тя е била губернатор на родния му град Санкт Петербург, който е субект на Руската федерация.

Миналия месец Дмитрий Песков, прессекретарят на руския президент, увери, че Путин все още не е решил дали да се кандидатира. В същото време той изрази надежда държавният глава да се яви на изборите и добави, че е уверен в неговата победа.

Следващият президент на Русия трябва да е такъв като Путин, каза освен това Песков.

А и засега просто руският президент няма съперници. Повечето от основните опозиционни лидери като Алексей Навални са хвърлени в затвора или живеят в изгнание.

Крайният националист Игор Стрелков (известен като Гиркин), който обвини Путин в слабост и нерешителност в Украйна, също бе обявил намерението си да се кандидатира. Той обаче междувременно бе арестуван и са му повдигнати обвинения в екстремизъм, посочва Асошиейтед прес.

Така че досега са известни само двама потенциални кандидати. Единият е Борис Надеждин - бивш депутат в долната камара на руския парламент - Държавната дума, понастоящем член на общински съвет в Московска област. Другият човек, афиширал своите президентски амбиции, е Екатерина Дунцова. Независим журналист и адвокат, тя е бивша общинска съветничка в Тверска област, северно от руската столица.

Надеждин и Дунцова обаче са слабо познати на широката общественост и е повече от очевидно, че шансовете им са илюзорни. И предвид плътния контрол на Путин върху руската политическа система, победата му на изборите е почти гарантирана, отбелязва АП.

Освен това руският президент остава популярен сред своите сънародници, поне според официалните проучвания на общественото мнение в Русия. А независими анкети в страната просто няма, предвид строгия контрол на властите върху всички аспекти от обществения живот. Въпреки наредената от Путин война срещу Украйна, която буксува и коства много жертви, и въпреки неуспешния бунт на Евгений Пригожин, държавният глава се радва според сондажите на подкрепата на около 80 процента от руснаците.

Тоест рейтингът на руския президент е още по-висок, отколкото бе преди пълномащабната инвазия в съседната страна на 24 февруари миналата година, посочва Ройтерс.

Путин, на когото Борис Елцин предаде президентския пост в последния ден от 1999 г., вече е най-дълго управлявалият човек в Кремъл след съветския диктатор Йосиф Сталин. В периода 2008-2012 г. той формално отстъпи президентския пост на своя довереник Дмитрий Медведев, защото нямаше право на трети пореден мандат в съответствие с руската конституция от 1993 година. Частично базирана на френския основен закон от 1958 г., тя бе смятана от някои на Запад като потенциален предвестник на демократизацията на Русия, отбелязва Ройтерс. Вместо това промени от 2008 г. удължиха президентския мандат от четири на шест години, а реформата, приета на референдум през 2020 г. в разгара на пандемията от новия коронавирус, премахна ограничението за два поредни мандата. На практика тя позволи на Путин да остане господаря на Кремъл до 2036 г., нулирайки дотогавашните му мандати.

И ако миналата година нещата не изглеждаха розови за руския президент, с военните неуспехи в Украйна и вълната от западни санкции, то сега той изглежда в по-добра ситуация, отбелязва АФП. Голямата украинска контраофанзива през лятото не донесе успех, подкрепата на САЩ и Европа за Киев сякаш е разколебана, а руската икономика като че ли се приспособява към новите реалности.

Така че е почти сигурно, че човекът, който на 7 май 2024 г. ще положи клетва като президент на Русия, пак ще е Путин. Всичко друго би било огромна изненада.

/БТА/